Добри практики

Децата и благотворителността, или филантропията – близка или далечна за децата от предучилищна възраст

Децата и благотворителността, или филантропията – близка или далечна за децата от предучилищна възраст

„Не е от значение колко даваме, а колко любов влагаме“  Майка Тереза                

Всички деца имат чувство на състрадание и милост.  Ако се вгледате внимателно, ще видите много скрити знаци. Забелязали ли сте как дете  предлага играчка на друго което плаче, за да го утеши? Или успокоява приятел, който току-що получил ритник от сблъсъка на игрището?

Децата са склонни да търсят начини да дадат своя принос и да помагат на другите. Но точно както се нуждаем от гимнастика, за да имаме силни крака, така се нуждаеме от обучение за състрадание и съпричастност. Децата трябва да практикуват състрадание и да помагат на другите.

Ние решихме да запознаем децата с благотворителността и да им обясним колко е важна в съвремения живот и защо хората го правят, но в нас се появи притеснение от факта, че децата няма да разберат смисъла на дарителството, че това е трудна за осмисляне материя. И въпреки това решихме да рискуваме.

Поставихме си следните цели:

  • Да се формират знания за дарителството или филантропията.
  •  Да насочим мисленето на децата към идеята за даряване

 

Благотворителността  е любов към човека и човечеството, която се изразява в даряване на средства, умения или време на тези, които се нуждаят от тях.

Времето в което живеем неотмено доказва, че се нуждаем от възпитание в дух на толерантност, добронамереност, грижа за близкия. Това възпитание е сложен и продължителен процес от семейството, до парламента. Детската градина е в началото на този път. Тя е институцията в която детето проявява неосъзната благотворителност или филантропия.

Изхождайки от идеята да превърнем благотворителността в норма на живот от най-ранна възраст, си поставихме следните задачи в процеса на работа:

  1.  Формиране на знания за дарителството , като споделяне на време, умения и средства за обществено значими каузи.
  2. Формиране представи и умения за дарителски жестове и за начините, по които те се случват.
  3. Да усетят удовлетворение от постигнатото и да осъзнаят, че по този начин светът става по-добър, смислен и устойчив.
  4. Да бъдат подкрепяни и да знаят, че не са сами.

Ако желаем да развием чувството на милосърдие, съпричастност и състрадателност, то детето трябва да се научи да върши добро от най-ранна детска възраст: да подари играчка, да прегърне плачещо дете, да нахрани бездомно животно.

Коя постъпка е най-близка и разбираема за децата от предучилищна възраст? Добрата и лошата! И ние започнахме от там. Благотворителността е добра постъпка, която помага на детето да разбере какво е добро и кое е лошо. Тук използвахме художествена литература, която улесни този процес. След  като прочетохме приказката „Пепеляшка”, разговаряхме за добрите и лошите герои, за постъпките им и за чертите на характера им. Обсъждахме защо Пепеляшка продължава да е добра, докато сестрите и мащехата и са лоши. Дадохме им бял лист, разделен на две. В едната половина , където има усмихнато човече да нарисуват герой, който действа за доброто на героите от приказката. В другата половина с намръщеното човече да нарисуват герой, който мисли само за себе си. Обсъдихме и въпроса: ”Какви качества трябва да притежава човека дарител?”

В „Незнайко и слънчевия град” от Николай Носов, „Дар от сърце”от Ангел Каралийчев, „Кравайчето”-чешка народна приказка, децата се учеха да откриват какъв вид дарителство има:на време, умения или на средства.

За да се превърне благотворителността в норма на живот, трябва да научим децата на това от най-ранна възраст. Започнахме с малки и прости неща. Припомнихме им даренията, които сме правили ние, госпожите, за групата, даренията на  техните  родители за групата, даренията на децата за децата от другите групи  в детската градина. На децата от първа група сме дарили плюшени играчки, на децата от трета група сме дарили своите умения, като  сме ги научили как се играе с конец, как да играят игри с пръсти, игри,  които ние сме научили от нашите баби . С децата от втора група играхме заедно с  новата ни гумена  топка.

Помолихме децата  да попитат родителите си дали са участвали в благотворителни дейности и защо. Те бяха много горди от факта, че почти всички родителите са участвали в „Българската Коледа” с парични дарения. Имаше и такива, които са помогнали на бедно семейство, на самотни стари хора, подарили са книги на деца от блока. Много често  когато родителите разговарят с  децата си, се връщат към своите благотворителни намерения и импулси, които поради своята заетост са били забравени или отлагани за известно време. Те полагат усилия  да  образоват деца си, но в резултат самите родители участват косвено в социални проекти.

Много интересни отговори получихме от децата на въпроса:  ”Какво бихте могли да направите за детската градина ,за семейството,  квартала или града?”

Направихме си постер, който онагледява определението благотворителност с примери , като всеки нарисува това, което може да направи за някого.

И така, дойде моментът, в който родителите и децата решиха заедно да направят дарение. Те избраха да е за деца, лишени от родителски грижи. Заедно потърсихме и се спряхме на Дом за деца лишени от родителски грижи, с Малък Преславец, окр.Силистренски. Децата бяха 14 на брой и на възраст от 3г. до 13год. След разговор с директорката г-жа Димитрова, бяхме на ясно от какво имат нужда децата. Родителите и децата заедно избраха, опаковаха и надписаха подаръците, които бяха топли зимни дрехи,  обувки и лакомства. На Коледното тържество, след като  получиха подаръците си от Дядо Коледа, децата го изненадаха, като напълниха изпразнения чувал на стареца със своите подаръци. Те помолиха добрия старец  да занесе подаръците на децата от дома в с. Малък Преславец. Това беше много важен за тях жест,  който осмисли денят, а защо не и живота им. Този благотворителен акт донесе  на децата лично удовлетворение и положителни емоции.

Трудно е да се оценят мотивите, които подтикват децата към благотворителност.  Тя  увеличава самочувствието и им помага  да разберат, че те могат да повлияят значително на живота на някого. Дори да звучи банално, когато детето  помага на другите, това прави света по-добър.

Особено сме горди от факта, че за първи март децата сами предложиха да направим мартенички и да ги изпратим  на децата от дома в с.Малък Преславец. Това ни показа, че те вече имат знания и умения , за осъществяване на дарителски акт, който е близо до интересите и мотивите им.

След като работихме толкова време по възпитанието на децата във благотворителност, достигнахме до извода , че в детето трябва да се развие преди всичко навика за доброта, като участва пряко в благотворителни мероприятия.

Добрите примери трябва да бъдат споделяни и да се дава гласност, защото носят енергия на екипа от съмишленици и привлича нови дарители, защото  всяка добра кауза възпитава.

Според Майка Тереза най-големите дарители са учителите.

 

 

Автор: Галина Георгиева, старши учител от ДГ „Иглика“, група „Звездици“ от Силистра

 

© Всички права запазени 2018 @ Learningtogive.bg