Предразсъдъци, стереотипи, дискриминация

„Когато бях новото дете в …“

Напишете заглавието „Когато бях новото дете в …“ на дъската или на флипчарт. Нека учениците да помислят за случай, в който са се чувствали не на място или са били в непозната среда: например – нов клас, ново училище, нова компания или нов квартал. Какви са били мислите и чувствата им (включително страховете и опасенията) в тази ситуация. Нека си припомнят как се е развила ситуацията. Изчезнали ли са първоначалните им опасения или са се оправдали? Можете да използвате долупосочените насочващи фрази, като дадете на учениците до 5 минути време, за да допишат изреченията:

• Чувствах се като „новото дете”, когато …
• Страховете и/или опасенията ми тогава бяха, че …
• Голяма част (или дори всички) от моите първоначални страхове и притеснения изчезнаха, когато …
• Моите първоначални страхове и притеснения се потвърдиха, когато …

Какъв е той/тя?  (Приложение № 2)

Нека учениците да напишат цифрите от 1 до 5 на лист хартия. Покажете една от предварително подбраните снимки. Задръжте снимката, така че учениците да я виждат за не повече от 30 секунди. Помолете ги да запишат първото, което им хрумва, гледайки снимката. Повторете същото с всяка от петте снимки. Може да разделите учениците на групи, в които да споделят помежду си записаното за всяка една от снимките и да обсъдят дали някакви предразсъдъци или стереотипи са повлияли върху първата им реакция. Нека няколко ученика по желание да разкажат какво са установили за собствените си предразсъдъци. Проведете обсъждане.

Обобщение: Ето защо, когато чуем, видим или дори самите ние направим някакво обобщение или генерализация, трябва да подходим към това критично. Критичният подход е свързан със задаване на въпроси и търсене на техните отговори. Борбата със стереотипите се основава на знание, рефлексия и саморефлексия!

Допълнително: Можете да поговорите за етимологията на думата „предразсъдък” като нещо буквално „преди” разсъдъка, както и за връзката (респ. разликата) между различни гледни точки и стереотипи. В човешкия мозък е заложен естествен стремеж и необходимост да организира информацията в модели и категории, за да може да се ориентира в заобикалящата ни действителност. Въпреки че това поведение е естествено, то лесно може да доведе до стереотипно мислене, основаващо се на обобщени и генерализирани представи и предположения, а не на точна информация. Акцентирайте върху индивидуалността – всеки от нас е неповторим в своите мисли, действия и външност.

Пример: Националните стереотипи

Едни от често срещаните стереотипи са националните. При този тип стереотипи на гражданите на съответната държава се приписват някакви типични качества или нещо, което е свързано с тази страна (история, политика, типични ястия и напитки, и пр.), става емблематично и за всички нейни граждани.

Разделете учениците на 5 отбора – по един за всяка от следните държави: България, Германия, Америка, Финландия, Турция (може да изберете и други държави и да направите връзка с примерите от Приложение № 4; добре е да фигурират държави, за които се предполага, че учениците знаят повече неща и такива, които са по-малко известни). Раздайте на групите самозалепващи се листчета хартия, върху които в рамките на 3 минути (важно е времето за изпълнение да е кратко) да напишат стереотипите, които са чували за съответната държава/поданици. Не уточнявайте предварително дали да пишат за държавата или за поданиците й – по този начин може да анализирате отговорите и от тази гледна точка. След изтичане на времето, учениците залепват листчетата върху лист от флипчарта, определен за съответната държава. Оставете на учениците време да разгледат резултатите. След това ги насочете за размисъл върху следните въпроси:

• Стереотипи ли са това и какво мислите за тях?
• Положителни и/или отрицателни са те? Има ли разлика и ако е така, каква е тя?
• За коя държава/поданици са написани най-много на брой стереотипи и за коя – най-малко? За коя държава/поданици са написани най-много на брой отрицателни стереотипи, а за коя – положителни? Какви са причините за тези резултати? (насочване: липса на информация, влияние на медиите, исторически опит, и пр.)
• Случвало ли ви се е да мислите в стереотипи за хората от други държави?

Шеговит пример, демонстриращ стереотипно мислене (вкл. и за национални предразсъдъци, предубеждения и стереотипи) са вицовете. Попитайте учениците дали се сещат за подобни примери, като можете да обсъдите доколко и в какви случаи хуморът може да бъде обиждащ и дискриминиращ. Използвайте материали от Приложение № 4.

Възможности за обсъждане:

• Как могат стереотипите да станат причина за лишаване на хората от правата им?
• В исторически план, как различни групи хора са били лишавани от права заради предразсъдъци и стереотипи? Дайте примери.
• Защо е важно да се вслушваме в мнението на всички в една общност и да зачитаме правото на глас на всекиго?

Заключително обсъждане „Защо предразсъдъците и стереотипите са опасни?”

Стереотипите и предразсъдъците могат да:

• обидят или ядосат някого;
• породят прояви на насилие;
• попречат на изграждането на взаимоотношения между хората;
• се превърнат в пречка пред непредубеденото и толерантно мислене.

Въпреки че даден човек може да е различен или странен за нас, той има право на индивидуалност и зачитане на мнението. Насочете вниманието на учениците към предразсъдъците. Дискутирайте как предразсъдъците и дезинформацията могат да лишат хората от правата им (връзка между предразсъдъците и гражданските права).