Добри практики

Насърчаване на уверени млади хора, способни да решават проблеми

Насърчаване на уверени млади хора, способни да решават проблеми

Как един учител използва проектно-базиран метод на обучение, за да вдъхнови учениците си да се виждат като носители на промяната

Общността, за която и с която работя са ученици в риск от отпадане. Мнозина от тях се примиряват с минимума, а повечето правят коментар за това, че никога не са били „добри“ в училище, когато им се постави нова задача.
Осъзнавам значението на подобни нагласи. Вероятно тези деца са имали ограничени възможности да открият своята страст и да я вложат в продукт, без да изпадат в състояние на унищожителна самокритика. Мисията ми е да бъда ментор на учениците в процеса на себеосъзнаването им, чрез което да преоткрият потенциала и дарбите си. Това става по пътя на проектно-базиран формат на обучение с практическа насоченост. Така се разпали най-скорошното ми начинание „Носители на промяната“.

Учениците ни ще завършват гимназията и ще се сблъскат с големи социални проблеми. Няма нужда да гледаме надалеч, за да ги разпознаем – всъщност сърфирането в социалните мрежи или гледането на новини може да бъде доста покъртително за психиката им. Младите обаче не бива да се плашат – трябва да почувстват волята, че са способни да променят действителността. „Носители на промяната“ позволява това.
Използване на реални проблеми като форма на учене
Проектите за промяната адресират актуалните социални предизвикателства и насърчават няколко качества – съвместна работа, създаване, критично мислене, комуникативност, и, по всяка вероятност най-важното, увереност. Учениците имат пълната свобода в следните неща:
А) Селектиране на конкретен казус, по който да работят
Б) Метод на събиране на информация за това „как“, „кога“ и „защо“ даден въпрос е станал проблематичен за обществото
В) Как да отразяват самия проект – например чрез дневник, блог и видео блог
Г) Какви са възможните решения

В рамките на тази инициатива на учениците се предоставят примерни проекти на бивши ученици, както и разработен от преподавателя методичен модел. Работата ми като учител в тази посока е да стимулирам учениците да се свързват с външна група или организация по телефон, имейл, среща на четири очи и т.н. Също така ги окуражавам да търсят достоверни източници и да употребяват различни форми на презентация, за да представят публично продукта си. Например, могат да избират да използват зелен екран за кратки филмчета или презентации пред различни групи хора в общността.

За да завършат проекта, учениците трябва да демонстрират знания по избрания от тях обществен проблем; документирана кореспонденция с представител от общността, която е засегната (през имейл, телефон, интервю и пр.); да изгради концепция какви стъпки трябва да се предприемат (учредяване на организация, програма или някаква кампания); да споделят визията си за дългосрочен план какво трябва да се направи. Последното може да бъде представено така:
„Ако ти си бил/била на позиция, свързана с търсене на изход от проблема и изведнъж напускаш тази роля, какво трябва да предприеме твоят наследник?“

Два примера
Тези инициативи позволяват максимална гласност и свобода на избор, и в тази връзка учениците са способни да направят феноменални проекти. Едно момиче смяташе, че жестокостта срещу животните е неконтролируема в Хюстън, затова направи справка по темата и се свърза с местен приют, за да разбере колко изоставени животинки влизат там. Проучи кои са местата в Хюстън, където е установена най-високата честота на прояви на жестокост срещу животни. Тогава разработи платформа, която би функционирала като Агенцията за закрила на детето, но за животни. Когато я попитах дали някога е имала възможността да направи нещо подобно, тя ми даде отрицателен отговор. Още по-впечатляващото е, че това младо момиче бе дошло в класната стая с коса пред лицето ѝ, тих глас, обзета от притеснителност. Тя излезе оттам с високо вдигната глава и по-голяма увереност. Вече се виждаше като единица на обществената промяна.

Друга моя ученичка се зае с трафика на хората от Хюстън и региона. Тя си партнира с организацията “Elijah Rising” и дори участва в обиколката им на града с ван – в районите, където има чести случаи на трафик на хора. След това направи презентация на PowerPoint и вгради хиперлинкове към клипове и снимки по темата, като я представи на цялата ученическа общност. След финализирането на проекта си момичето реши, че се интересува от криминално право или социални дейности, защото имаше желанието да влиза в съприкосновение с хората преди да са станали жертви на трафик.

Обратна връзка и оценка
Оценката за въздействието и ефективността на програмата „Носители на промяната“ е вградена в нея. Учениците работят върху проектите си със собствено темпо и постепенно дават, получават и използват обратната връзка като средство за подобряване на продуктите си. С подкрепата си към тях аз регулярно ги проверявам как се справят, докъде са стигнали. Също така получават полезни рецензии и мнения от връстниците си. Процесът на оценяване включва комуникиране и изчерпателна дискусия.
Дори в етапа на презентиране учениците получават позитивна и конструктивна обратна връзка, помагаща им в процеса на усъвършенстване, ако решат да надградят проекта след като са приключили. Идеалният вариант би бил да завършат своята интерпретация на „Носители на промяната“ не с усещането, че са изготвили задача, която може да бъде изхвърлена с лека ръка след приключването на уроците. По-скоро трябва да го разглеждат като база за нещо, което би могло да се превърне в доживотна мисия, даваща смисъл в живота – съответно тя да доведе до положителната промяна в обществото.

Източник: Фондация „Едутопия“, 15 юни, 2017
Автор: Анджела Мъленикс
Превод: Антонио Костадинов, стажант в Български дарителски форум

© Всички права запазени 2018 @ Learningtogive.bg