Урокът по темата се проведе в рамките на един учебен час. Наш гост беше Светлана Тодорова от Сдружение " Съвет на жените бежанки в България". Този слънчев и безкрайно нежен човек се опита по най- деликатния и чист начин да въведе децата в темата.Разказа им за самата организация, за подкрепата, която тя оказва, на всеки бежанец. За застъпничеството на правото на избор на всеки човек в осигуряването на по-добро бъдеще за себе си и своето семейство независимо от пол, раса, националност, религиозна или етническа принадлежност. Хермина, която е част от нас, също присъстваше. Много дълбок смисъл на целия урок ! Да съхраним общочовешките добродетели !
Аз предварително бях запознала децата с темата на урока, като акцентът беше върху два въпроса- Какво е бежанец и какво представлява статутът на бежанец ? Бяхме говорили за вълната от стотици хиляди хора, които бягат, търсейки убежище в чужда страна. Последното поставя на изпитание не само ресурсите на отделните институции и държава, но и единството и толерантността в едно общество.
Децата очакваха своя гост, който щеше да им разкаже истински истории и който общува с тези хора, познава семейства и техните деца.
Светлана изписа на дъската ключовите думи – бежанец, имигрант, убежище, ООН…..и започна да разказва, да обяснява. Каза на децата, че трябва да правят разлика между мигрант и бежанец и че това, което ги отличава, е съществено. Първите доброволно напускат своята страна, докато сред главните причини за бягството на бежанците от родината са войните и насилието на етническа, племенна и религиозна основа…Когато се срещнем с бежанец е важно да знаем, че това е чужденец, който основателно се страхува от преследване, нарушени са неговите основни права на човек. Бежанецът е човек като нас, намиращ се извън държавата си по произход, той не е заплаха за обществото, той обича, общува и иска да опази семейството си, да изучи своето дете, да работи…Неща простички и обикновени, които всички ние имаме.
Най- интересната част от урока започна с разказа за една хлебопекарна, където деца от бежански семейства и българчета заедно месят и споделят храната си. В погледа на моите деца се четеше ангажираност и вълнение. Чувайки за посипаното по масата брашно и рисуващите детски пръстчета по него, решителността и желанието за осъществяване на подобен контакт бе осезаем. Това отново ме наведе на мисълта за чистота и добротата в сърцата на всички деца…и как играта, забавата събарят всякакви изкуствени бариери.
Светлана разказа за деца, които ходят на училище и говорят на езика ни без затруднения.
Включи се и Ина, разказвайки своята лична история. Хермина е арменка по националност, най- топлият по душа човек, когото познавам.Тя допусна децата и мен в своя свят, като ни разаказа за своето семейство, за тяхната съдба , за индивидуалния избор и отговорността да го защитиш.На децата им звучеше като приказка с щастлив край.
Урокът бе ценен и за мен…Благодаря на Хермина и Светлана.
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X