Учениците организират в тяхното училище благотворителен базар за продажбата на закуски, мартеници, картички или други предмети. След базара учениците преброяват събраните пари и ги използват, за да купят подарък за някого в нужда или може да е за ползване от всички – украса на класната стая например. Те трябва да имат предварително избрана кауза. Продължителност: Три занятия по 40 минути
Благотворителен базар – това е традиция в нашето училище. Ежегодно в 120 ОУ се провежда Коледен базар с различна инициатива. Предимно парите отиват за подобряване базата в училище и удобството на учениците. Последните две инициативи бяха свързани с изграждането на изнесена класна стая на открито и подобряване на базата на библиотеката – място, където учениците обичат да прекарват времето си.
Разбира се тази традиция е съпроводена с едномесечна подготовка в класните стаи – събиране на материали, изграждане на план за работа, изработване на изделията, организиране на работилнички с родителите. По време на самия базар ни очаква – подреждане на щанда, задаване на длъжности на учениците, коледна музика, тълпи от хора и приятно чувство, че нашият труд е значим.
Колкото е приятна емоцията, толкова и напрежението е голямо. Не мога да кажа, че беше лесно да се подготвим за базара. На първо място децата трябва да са мотивирани да изработят „нещото“ и да им хареса идеята за него, след това да се създаде организация и накрая да се получат стойностни неща, които реално могат да се ползват и да има смисъл от покупко-продажбата им.
Така и ние – Супергероите започнахме да правим коледни играчки и то не в една, не в две, а в цели 5 работилнички. Възможно всяко свободно време уплътнявахме с подготовката за базара. А нашите помощници бяха майките на няколко деца. С интерес участваха във всички работилнички и помагаха на децата заедно с мен. Първо изработихме елхички от хартия – оказа се доста трудоемко за един второкласник, след това направихме други елхички – от шоколад и вафлени фунийки, последва направата на шоколади опаковани като снежни човеци, човеците отново са два вида – и едни от коркови тапи, накрая направихме и торта от хартия с късмети и изненади, а между другото направихме коледни картички и други неща, които самите деца бяха изработили вкъщи с майките си.
Така, когато седнахме да оформяме нашия щанд се оказа, че няма достатъчно място за всичко, но накрая все пак всичко се продаде. Децата бяха щастливи и доволни от добре свършената работа. Заработихме доста добра сума в помощ на инициативата към училище.
Събраните пари учениците сами преброиха под мой контрол и отчетоха в счетоводството.
Тези часове не са обикновени, дори не наподобяват часовете по Изобразително изкуство или Технологии и предприемачество. Децата се чувстваха у дома си, бяха нетърпеливи искаха още и още, но в крайна сметка материалите свършваха.
Най-интересно беше, когато правихме шоколадовите елхи. Бяхме в кухнята на училището. Това беше и първата работилница с родители. Голяма емоция! Станаха много красиви елхи, опаковани в пакетче и любов. Децата се вълнуваха. Чуваха се всякакви въздишки и положителни възклицания. Накрая ядоха и шоколад. Какво по-хубаво от това?
Останалите часове минаха много бързо с много работа. Учениците бяха организирани на групи, като за всяка група имаше по един възрастен, който да ръководи работата. Страхотни резултати получихме накрая.
Най-голямата емоция всъщност е и самият Базар. „Аз ще бъда продавач.“, „Може ли аз да събирам парите?“ „Аз ще държа кутията.“ „Това колко ще струва?“
„Заповядайте! Купете си нещо от нашия щанд.“ „Мамо, ето това аз съм го правил. Хайде да си го купим!“ „Бабо, купи ли ми елхичка?“
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X