Да бъдем толерантни

Описание на проекта

Описание /предварителна подготовка/

Часът беше предварително уговорен и обсъден с колеги от ДЦЛУ /Дневен център за лица с увреждания/ и ПГГСД „Сава Младенов“ в града. Идеята беше в Международния ден на толерантността да съберем децата от трите институции, различни по възраст, етнос и здравословно състояние, и да се забавляваме заедно, т.е. приведем толерантността в действие. Мой съмишленик в училище бе Петя Петрова- педагогическият ни съветник.

С учениците от моя клас бяхме обсъждали вече, че даряването не е само свързано с пари и материални неща; то също така е да отделиш време и внимание. В дена на толерантността идеята ни беше да дарим от нашето време на децата с увреждания и да се повеселим заедно с тях.

С колегите решихме да разделим децата на три отбора и под формата на състезателна игра всеки отбор да направи своето „Дърво на толерантността“.

Предварително бяха изготвени отделните елементи- дърво и клони, разрязани като пъзел, и листата на дърветата, като на всяко от тях има изписана дума- голямата част от думите бяха свързани със същността на толерантността- обич, подкрепа, разбиране, помощ, прегръдка……. Друга част бяха „лоши думи“- омраза, расизъм, изолация, насилие и т.н. Тези думи учениците трябваше да отделят.

Описание на урока

място на провеждане- физкултурен салон

В началото на часа поздравих всички с „добре дошли“ на празника и казах, че в този ден няма да кажа „скъпи ученици, уважаеми колеги“, а ще приветствам всички с „добре дошли, приятели“, защото приятелството и толерантността вървят ръка за ръка. Моите ученици поздравиха гостите с песента „Много ли струва това да протегнем на някой ръка“. Още докато пееха, всички се хванаха за ръце, като припяваха заедно с тях.

След това разделихме децата от трите институции в три смесени отбора /по 10 човека в отбор; по 3 деца от училищата и 4 от Центъра/. От останалите мои ученици избрах още 9, които имаха помощни функции; 6 от тях държаха тояжки, под които трябваше да минават състезателите; и 3 деца, които да подпомагат децата с уреждания от всеки отбор/.

Петя Петрова обясни правилата на играта: Преодолявайки различни препятствия учениците трябваше да пренесат определени елементи до работната маса на всеки отбор, където заедно да ги сглобят така, че да се получи „Дървото на толерантността“. На всяко листо имаше изписани думи, свързани с празника, както и такива, които те трябваше да отделят като излишни. Наред с това трябваше да напишат и две свои думи и да нарисуват още нещо на постера.

Като всяка състезателна игра и тази започна с много емоции и викове на подкрепа.

Когато състезателите пренесоха всички елементи на работните маси и започнаха да сглобяват дървото, г-жа Петрова събра децата, които не участваха, и направи допълнителна игра с тях, която предизвика много смях и настроение: всички се хващат за ръце в кръг; целта е един обръч, през който две деца са хванали ръцете си, да премине през целия кръг, т.е. всеки да се промуши през него, като ръцете не трябва да се пускат.

След като трите отбора станаха готови, всеки представи своя постер. Излишните „лоши думи“ бяха смачкани и изхвърлени в коша за боклук от децата.

В края на празника всички, и ученици, и учители, отново се хванахме за ръце за последна игра: г-жа Петрова стиска ръката на детето вдясно от нея, поглежда го и му се усмихва; след този знак то прави същото спрямо детето вдясно и т.н. „Знакът“ / стискане на ръката и усмивка/ трябва да обиколи кръга и отново да стигне до г-жа Петрова.

Преди да се разделим всяко дете получи лакомство, което направи деня още по- сладък.

Голяма част от децата подходиха изключително отговорно към това мероприятие. Разбира се имаше и такива, за които физкултурният салон беше възможност да тичат и да се пързалят по пода… Но смятам „мисията  за изпълнена“, защото с изключение на тези няколко, всички останали деца се отнесоха отговорно, вложиха мисъл и сърце в играта, бяха отдадени на идеята за разбиране и приемане на различните.