Да кажем добри думи

Описание на проекта

В началото на часа учениците получиха по един лист и задача да нарисуват едно чорапче.

Направихме изложба. Обобщихме общото и различното между всички чорапчета. Попитах ги кое е общото и различното между всички деца в класа. Обединиха отговорите си така: приликата е, че сме деца и първокласници. Различията откриха в пола, външния вид, качествата си. Попитах как можем да станем добър клас, като има толкова различия между тях. Обобщихме, че трябва да се уважаваме и да се разбираме.

Поставих задачата всяко дете да каже добри думи за съученика до себе си. Беше изненадващо приятно за мен – възрастния човек. Първокласниците много бързо се справиха с това предизвикателство. Повиха се приятните емоции, а и всички слушаха внимателно. Никой не повтори думи на другите ученици! А умората от учебните часове надделяваше, но изчеана набързо.

В тази част на урока се включиха три петокласнички. Поздравиха първокласниците със световния ден на усмивката. Те предложиха на малките ученици да нарисуват с емотикон своите пожелания и мисли към свой съученик. Раздадоха бели кръгли листчета. Първокласниците много се зарадвах и се заловиха за работа. Едва смогвахме да пишем добри думи и пожелания. после петокласничките прочетоха няколко ,,картички“. Елиф обясни, че да бъдем толерантни означава да уважаваме хората около нас и да ги приемаме независимо от различията помежду ни. Заедно цитирахме думите, които са мото на този урок.

Едно момиче остана без емотикон. В суматохата не забелязах това. При мен дойде първокласник и сподели,  че харесва това момиче, защото е добро и умно дете. Направихме личицето и отиде да го подари.

В следващия час ще разговаряме за начините, чрез които можем да преодоляваме агресията в общността.