„Щом толкова много хора живеят в София, значи всеки е съсед с някой друг. Кой човек можем да наречем съсед?“ – Боян „Който живее до теб.“ – Михаил „Човек, който живее в съседен блок.“ – Жанет „В съседна къща.“ – Стоян „В съседна държава.“ – Дона „Браво! Точно така.“ – Боян „В съседен град.“ – Стоян „Съседен квартал.“ – Александър Иванов „Съседно село.“ – Бранко „Съсед по чин.“ – Ниа „Съседна стая.“ – Лаура
Следващата стъпка от урока, която нашият гост беше предвидил, е да раздаде по едно листче на всяко дете. Задачата беше всеки да отговори на въпросите от листчето.
Учениците бяха любопитни и започнаха да отговарят писмено. Разбира се, че не липсваха въпроси по въпросите.
„Може ли вместо името на квартала, да напиша улицата?“ – Лилия
„А ако нямам любима храна?“ – Петя
„А ако нямам любима музика?“ – Захари
И нашият гост отговаряше на въпросите.
След като приключи времето за работа, Боян помоли следното: всяко дете да си държи листчето пред себе си и да задава въпросите на другарчето си, а другарчето да познава написаните отговори. За всеки познат отговор детето получаваше точка. Целта беше да съберат всички деца повече отговори. Няколко пъти гостът каза, че това не е състезание. Целта на играта беше децата да разберат до колко се познават. Да разберат какво харесва съученикът им и какво не харесва.
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X