Да правим добро, за да се чувстваме добре

Описание на проекта

„Учениците сами предложиха да поздравят учителя със собствена акция”

Урокът възникна съвсем спонтанно, защото учителят по физическо възпитание и спорт отсъстваше. Когато обявих, че Тренера е завършил успешно своите изпити и вече е магистър в своето образование, започнаха бурни аплодисменти. Чуха се предложения за начини, с които да го поздравят. Стигнахме до следния сценарий: Ще се работи в екипи, за да се нарисува нещо за Тренера. После един ще стои на вратата, за да види дали идва учителят и да даде знак…
Говорихме защо е важно това за тях. Сходните отговори бяха: „това е любимият ни учител”, „ние искаме, защото го обичаме – нали знаете, че и той ни обича”; „нали е важно да му кажем добри думи”, „радваме се за него”. За да ни стигне времето решихме да заместим часа по музика със занятие по дарителство. Учениците сами се разделиха на групи и започнаха шумно и емоционално да обсъждат общите проекти. Те продължиха да рисуват дори когато удари звънецът. Дойде време за отдих, но никой не стана. Продължихме. На въпроса ми защо правят това, ми отговориха че се чувстват добре и очакват да доставят радост на Тренера.
После обсъдихме сценария и на следващия ден осъществихме замисленото. Тренера бе посрещнат с викове „Вие сте №1!”, рисунки за цяла изложба и с желание за обща снимка. Развълнуван младият колега оцени жеста на учениците и ги възнагради с игра навън. В този момент третокласниците започнаха да ме прегръщат, да ми благодарят и да казват: „Успяхме, госпожо! Зарадвахме го!”
Повярвайте ми: В този момент аз бях най-щастливият човек на Земята!