Различните от мен

18.07.2018

„Няма нищо по-страшно от самия страх“- Френсис Бейкън Преди да започнем темата, с която исках да запозная класа, зададох няколко въпроса. „Какво разбирате под думата „различен?“. Учениците отговориха, че да си различен означава да се отличаваш от другите по дрехи, мисли, поведение, пол, раса и др.

Изтегли проект
Оцени проекта
  • Custom Full
  • Custom Full
  • Custom Full
  • Custom Full
  • Custom Full
  • Custom Full
  • 0/6
  • 0 ratings
0 ratingsX
Много зле! Зле Хммм Ok Добро! Много добро!
0% 0% 0% 0% 0% 0%
Учител работил по този проект: Ива Атанасова
Цели на проекта

  •  Учениците ще придобият знания за Синдром на Даун, спецификите и възможностите, които отличават децата и възрастните с тази диагноза
  •  Учениците ще развият умения за толерантно отношение и положителна нагласа към децата със Синдром на Даун
  •  Учениците ще развият умения да идентифицират качества и силни страни у хората необременени от фактите за наличие на диагнози;
Използвани материали

  • Мултимедия
  • Маркер
  • Дъска
Библиография

  • "Малка книжка за приятелството"- Сдружение на родители на деца със синдром на Даун
Работа вкъщи

Учениците да потърсят  сайтове или информация за хора със синдром на Даун

Описание на проекта

„Хубаво ли е да си различен?“.“Не, защото другите не те приемат, отбягват те“- Александра Василева. „Вие чувствате ли се различни?“. Отговорът бе: „не, защото имаме еднакви интереси и общуваме заедно“. „ Не сте ли различни с това, което правите – творите добро, дарявате време на деца с неравностойно положение ?“. „Да! Така е и това ни харесва“- отговориха Петя, Светослава, Пламена Атанасова, Пламена Тодорова, Александра Василева, Александра Иванова, Димитър Николов и др.

Преминахме към същинската тема.

Бях впечатлена от книжка, която получих „Приказка за приятелството“. Тя бе свързана с 21 март- Международен ден на хора със синдром на Даун. Реших да запозная и моите ученици с тази тема.

Представих книжката пред класа. Първо прочетохме приказката, а после прочетохме предисловието-„шарени чорапи“ и „слънчево дете“. Учениците разбраха как наричат тези деца и защо хората по света обуват различни чорапи. „Бихте ли обули различни чорапи?“. „Да! „Понякога ги обуваме и без повод“. Продължихме с коментар по приказката. Учениците разбраха, че няма нищо страшно в това да приемат в играта си различно дете  и дори различията между тях правят играта още по-интересна. Адриан-„Трябва да приемаме различните от нас“,“ Всеки е различен по един или друг начин“- Александра Василева“, „ Не е нужно да делим хората по външност, защото те могат да са по-добри от нас“- Александра Иванова. Представих на мултимедията изображения на деца със синдром на Даун, за да запозная учениците с тях. „Страхувате ли се от тези деца?“- попитах аз. Всички отговориха единодушно „не“. „ Даже са много сладки“- Петя. Продължих да показвам изображения, на които децата са рисували. Учениците бяха впечатлени от това, което виждаха. „Те рисуват по-добре от нас“- Димитър Грахов. Продължихме с историята на Яна- детето от рекламата на „Верея“. Децата я познават от рекламата, но сега се запознаха с нейната история. Те отново се убедиха, че те са деца като всички нас, които обичат да рисуват, да се смеят и обичат да обичат. Светослава ни разказа, че има братовчедка, която е различна по външност от нас, но тя и хората около нея не я възприемат по различен начин. Стараят се да не и показват и казват, че е различна от тях.

Учениците сами стигнаха до извода, че е хубаво да си различен, оригинален и забавен. Различните от тях не са  лоши или страшни, напротив, те са добри колкото самите тях.

„Всички сме еднакви в усмивката и добротата“- това бе мотото за този час.

 

Галерия

Различните от мен
Различните от мен
Различните от мен
Различните от мен

© Всички права запазени 2018 @ Learningtogive.bg