Храната – недоимък и гладуване

“ Хиляди деца умират от глад, милиони тонове храна - на боклука“  

Учител работил по този проект: Стефка Пенева
Описание на проекта

Урокът започнах на 20.02  като записах думата „сигурност“ на дъската и помолих учениците да обяснят какво означава за тях думата, да  дадат определение за нея. Третокласниците предложиха синоними на думата. После добавих „не“ пред думата „сигурност“, за да се получи думата „несигурност“ и попитах учениците как мислят, че това променя значението. След това добавих думата „храна“ след „несигурност“. Казах на учениците, че много хора по света страдат от несигурност за храната, което означава „риск или страх от липсата на постоянен достъп до храна, който да отговаря на потребностите и предпочитанията към вида храна на хората“.Предварително ги подготвих, че ще бъдат свидетели на тежки за гледане кадри и обясних какво ще наблюдават. Имах опасения, че децата можеше да се изплашат и притеснят.Затова ги попитах дали някога са усещали да са гладни и как са реагирали ако не могат веднага на секундата да хапнат. Казах на децата, че има много бедни, гладни и недохранени деца, които не разполагат с нашите възможности и да не се страхуват от това, което ще видят.После пуснах  образователния филм „Гладът по света“. Дискутирахме  видяното с учениците.Третокласниците наистина много се впечатлиха. Коментираха, че филмът не е страшен, а много тъжен, заради това, че има много бедни, гладни и страдащи хора.Казах на учениците, че „ресурси“ се наричат средствата, които са на разположение, за да осигурят или подпомогнат нуждите или желанията ни. Обсъдихме какво може да бъде усещането на несигурност по отношение на наличието на достатъчно храна и други ресурси като например вода, дрехи, дом за подслон и възможност за ходене на училище/достъп до образование.

Помолих децата да си представят, че им нося ябълки, да назоват типа храна, към който спадат ябълките.  Учениците трябваше да помислят за решение   как бихме могли  да разпределим ябълките, защото имаме примерно само две, а третокласниците са повече от двама. Казах им: „Това е недостатъчен ресурс за всички нас, нещо, на което не можете да разчитате при нужда или желание. Как мога да използвам този ресурс по разумен начин?“ Добавих, че бих могла да да дам и двете ябълки на две от децата, но  няма да има какво да дам на останалите. Попитах учениците как биха предложили да разпределите наличното Децата предложиха свои решения. После дискутирахме върху думата думата „недостиг“ (липсата на ресурси като например пари, храна, образование и жилище) и „цената на избора“ (от какво се отказва човек, когато прави избор за използване на недостатъчните ресурси – изборът да се сподели ябълката ограничава делът от нея за всеки). Помолих учениците да посочат някои от ресурсите, от които те или семействата им се нуждаят и използват всеки ден – вода, въздух, гориво, храна, електричество. Попитах третокласниците дали им се е случвало да изхвърлят храна и дали носим  отговорност да използваме внимателно ресурсите като например храната, водата и горивото. Коментирахме, какво правят хората   за да помогнат,как да да не пилеем, а използваме отговорно, че оскъдните ресурси трябва да осигурят потребностите на целия свят, че  ако един човек/група/страна използват повече ресурси от нужното, другите ще изпитват недостиг, като това ще се отрази на общото благо.Говорихме за „ хранителните банки“ и тяхната роля.

Разделих учениците на групи. Дадох на всяка група лист хартия и възложих задача  на всяка група да изброят начините, по които могат да използват пестеливо или да защитават ограничения си ресурс – вода, храна, въздух, електричество или гориво. Дадох пример да не изхвърлят храна, да не пускат водата да тече прекалено дълго, да рециклират,  да карат колело вместо автомобил). Оставих екипите да работят  5 минути да помислят и предложат идеи.После  групите си избраха говорител, който представи техните идеи пред класа.

Обсъдихме как идеите им се отразяват на личния избор и  могат да доведат до промяна по света. Дадох пример как съхраняването на ресурсите се отразява добре на устойчивостта на околната среда и дава възможност за по-справедливо разпределение; на ресурсите, намаляването на потреблението пази ресурсите незамърсени и готови за използване от повече хора; намаляването на отпадъците означава по-малко замърсяване и др. Часът приключих със самооценка на учениците  и пожелание да   изпълняват предложенията за пестеливо използване и опазване на ресурсите, че само така всички заедно  ще се грижат добре за природата и света .

Галерия

Храната – недоимък и гладуване
Храната – недоимък и гладуване
Храната – недоимък и гладуване
Храната – недоимък и гладуване
Храната – недоимък и гладуване
Цели на проекта

  • Да се разширят представите на учениците за понятията „глад“, „недостиг“, „ресурси“;
  • Да се формират представи за несправедливото разпределение на храната по света и да се обсъдят възможни решения на този проблем;
  • Формиране на съпричастност към хората, които нямат достатъчно храна, за да бъдат здрави и да живеят пълноценно;
  • Установяване на начини на поведение, които помагат за поддържане на оскъдните ресурси.
Библиография

  • Образователен филм „ Гладът по света“ - https://vbox7.com/play:970a187138

© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg