Как се грижим за животните, които се грижат за нас

„Здравейте, деца :) . Аз съм Теди, а това е г-жа Егида. Тя е куче водач, но към днешна дата е пенсионер. Егида е била куче водач на своя стопанин цели 7 години. Качвала го е на планината, разхождала го е, помагала му е, но вече краката я болят, пенсионира се и сега обича да си почива.” – Теди

Учител работил по този проект: Невяна Славчева Иванова
Описание на проекта

На 16 януари (сряда) в 12:15 ч. целият клас – нетърпелив, развълнуван и щастлив – се строи и се запътихме към Заседателната зала на училището. Там ни очакваше Теди – нашият гост. Когато децата влязоха в залата, веднага с поглед търсеха кучето… И го видяха 🙂 . Теди умишлено беше дошла по-рано в училище, за да има време да направи уютна чуждата обстановка за кучето. Кучето си лежеше на любимото килимче, с него беше любимата му играчка и то беше спокойно. Децата се настаниха на столчетата и така очакваният от няколко дни урок започна.

„В нашето училище „Очи на 4 лапи” обучаваме, изследваме кучета, за да видим дали могат да бъдат кучета водачи. Първо, знаете ли защо нашето училище се нарича „Очи на 4 лапи”? – Теди

„Защото то е очите на слепия човек и ходи на четири лапи.” – Явор

„Точно така. Преди кучето да стане водач, то минава няколко теста и след това се решава дали може да бъде водач. Тестовете започват още докато е съвсем малко. Един от тестовете е дали кучето се страхува да се качва в кола. Ако се страхува да се качва в кола, значи не става за водач и отпада от обучението. Да, след време може да преодолее този страх, но има вероятност, докато е със своя сляп стопанин да откаже да се качи в кола и тогава може да застраши живота на човека. А това е недопустимо. Кучето не трябва да се страхува да се качва в кола, във влак, в такси, в автобус…” – Теди

„Защо е толкова важно кучето да може да издържа на силен шум? Как мислите?” – Теди

„За да не се изплаши, когато чуе силен шум.” – Илия

„Да, не трябва да се страхува. Както наскоро беше Нова година и навън гърмяха много фойерверки, кучето не трябва да се страхува. За да проверим дали се страхува от силен шум, още докато е малко го водим в гората и там стреляме с пушка. Ако се стресне, побегне или покаже най-малък признак на страх, значи това куче не става за водач и отпада от системата.” – Теди

„В училището ни има и котки. И с тях също тестваме кучетата. Вкарваме кучето в стая с котки, оставяме го и го наблюдаваме. Ако нападне котките, значи не става за водач и отпада от системата. Но кучетата са като хората. Всяко куче си е с характер и има такива кучета, които умеят да си прикриват агресивността към котките – искат да ги нападнат, но не ни го показват. Какво правим в такъв случай! Наблюдаваме котките. Ако котките си изправят опашките като четка за зъби или си надигнат гърба (Теди показа как изглежда уплашената котка.), значи в това куче има скрита ярост към тях. Котките усещат, когато кучето е агресивно. Когато кучето е в стаята с котки и те идват до него, качват му се на гърба, душат го, значи кучето е добронамерено и не се влияе от това, че около него има котки, гълъби. Представете си куче водач върви със стопанина си, вижда гълъб или котка и хуква да ги гони. Ами какво става с човека?!” – Теди

Теди така пресъздаде ситуацията, че децата много се смяха.

„Ако кучето не мине теста, какво става с него?” – Боряна

„То си остава просто домашен любимец. Обявяваме на сайта на нашето училище, че имаме куче за домашен любимец, някой го харесва и взема. Случвало ни се е куче да мине всички тестове и на последния тест да се провали – тогава пак отпада от системата. Кучетата държат изпити, имат матури и се дипломират точно като нас, хората. Когато се дипломират, те получават диплома за куче водач, имат лична карта, имат карта за градския транспорт, могат да посещават обществени сгради и никой не може и няма право да ги спре.” – Теди

Дотук беше информацията, която Теди даде на децата, сега предстоеше практическата част от урока. Теди извика Стоян и му завърза очите да не вижда. Даде му бастун, отдалечи го от стола, на който седеше, и му каза „Хайде сега отиди и си седни на мястото.”. Стоян много бавно, с напипвания и почуквания с бастуна успя да отиде до стола си, напипа го да види дали е празен и седна. На децата им беше забавна тази демонстрация, но когато Стоян успешно я изпълни, децата му ръкопляскаха.

„Много е трудно.” – Стоян

„А сега ще си представиш, че те води куче. Хвани се тук.” – Теди

Теди му даде приспособление, за което се хващат незрящите, бастун и отново му сложи превръзка на очите. Теди го поведе с бърза крачка към стола. Този път Стоян много по-бързо и безопасно стигна и седна на мястото си.

„Сега сами видяхте каква е разликата между това човек да върви само с бастуна си или да върви и с куче водач.” – Теди

„Когато видите сляп и куче водач, не закачайте кучето, не го разконцентрирайте, защото кучетата имат работен режим. Когато стопанинът му е казал докъде да го заведе, кучето е концентрирано. А ако вие го закачате, говорите, ще го разсеете и то ще забрави накъде се е запътило и всичко се обърква.” – Теди

„Кучетата къде живеят и се хранят?” – Жанет

„При слепия човек – като домашен любимец му е. Когато се приберат вкъщи, слепият казва командата „място” и кучето си отива на своето място в къщата. Представете си, прибират се вкъщи и стопанинът не казва командата „място”, ами то кучето може да легне навсякъде и слепият човек може да се спъне в него и така да се нарани.” – Теди

„А вие знаете ли колко време отнема на един сляп, за да си подготви нещата. Ето… представете си, че това е моята дамска чанта (Теди извади малка платнена торбичка.). Кой ще ми е асистент?” – Теди

Теди избра Илия.

„Хайде сега си затвори очите, бръкни в чантата и ми дай 0,10 лв. Не ми достигат тук да си купя хляб.” – Теди

Илия бъркаше сред многото монети, без да гледа и извади 0,05 лв.

„Ами, не, 0,05 лв не ми стигат… Хайде пак опитай, трябват ми още 0,05 лв, за да си купя хляб.” – Теди

Илия търсеше с ръка монета сред многото монети и извади 0,10 лв.

„Ми, добре, 0,15 лв ще ми стигнат. Хайде сега ми намери ключовете, че трябва да се прибера вкъщи.” – Теди

Илия си затвори очите и пак напипа в чантичката. Сравнително бързо напипа (намери) ключовете.

„Знаете ли защо не трябва да давате храна на кучето?” – Теди

„Защото може някой да му даде отровна храна.” – Явор

„А и може да напълнее.” – се чу глас в стаята. Последва смях 🙂 .

„Точно така. Не трябва да давате храна на кучето, защото то си има определено време, когато яде. Представете си, даваме куче водач на сляп човек и след седмица той идва и ни казва „Какво става, за една седмица това куче напълня и едва се движи?”. Ами ще напълнее, защото всеки му се радва и му дава храна. Но тук има и друго важно нещо – кучето яде само от своя стопанин, от чужди хора не яде. Нека да проверим това.” – Теди

Теди избра Александър Христов за играта.

„Нали не се страхуваш? Ето сега аз ще дам на Егида бисквитка и да видим дали тя ще я вземе.” – Теди

Теди й даде бисквитка и тя веднага я хапна.

„Сега, Александър, ти й дай бисквитка.” – Теди

Теди даде в ръката на Алекс бисквитка и той се приближи до Егида. Кучето си обърна главата настрани, за да не го гледа. Алекс още повече се приближи до нея с бисквитка в ръка, Егида погледна Теди и пак си обърна главата. Буквално ръката на Алекс с бисквитката беше под носа на кучето, но тя изобщо не го погледна. След това Теди взе бисквитката от детето и даде на Егида. Сега вече тя я изяде.

Нашият гост направи още демонстрации пред децата. Но най-вълнуващата беше, когато Теди си сложи ключовете за вкъщи на по-високо място и даде команда на Егида да й ги донесе. Тогава кучето започна да скача, да си играе, пързаляше се по паркета, искрено се радваше. Децата се смееха. Все пак намери ключовете и й ги донесе.

„Ще получа инфаркт.” – Александър Иванов

„Защо? Изплаши ли се?” – Теди

„Да.” – Александър Иванов

„Но няма от какво. Не бива да се плашите. Кучето е добронамерено и не би ви наранило.” – Теди

„Хайде сега да избера едно дете, да му завържа очите и само по звука да се ориентира и да отиде при човек.” – Теди

Теди избра Боян. Завърза му очите, даде му бастун и помоли Сабина да го извика. Сабина беше далече от Боян, но за да стигне до нея, нямаше препятствия.

„Ела при мен. Ела при мен.” – казваше Сабина.

Боян я чу и тръгна бавно към нея. Спираше, връщаше се, въртеше се и не можеше да се ориентира. Но когато Саби отново го извикваше, той я чуваше и правилно се запътваше към нея и така докато накрая успя да я пипне. Съучениците му му ръкопляскаха.

Същото го повториха и с Боряна. Теди й завърза очите, даде й бастун и я завъртя, за да изгуби ориентация и я пусна. След малко лутане, Боряна стигна до Сабина.

Теди даде съвети на децата как трябва да се грижат за кучетата.

„Трябва да обгрижвате кучето си, да му давате вода, да го пазите от прегряване през лятото. Когато сте навън и искате да дадете на кучето си вода, а нямате паничка, най-лесният начин е да вземете найлоново пликче, да го подгънете и да сипете водичка. Така кучето ви няма да жадува.” – Теди

„Освен кучета водачи, в нашето училище обучаваме и кучета асистенти – те са асистенти на хора с увреждания. Например на хора в инвалидни колички. Кучетата асистенти могат за отварят и затварят врати, могат да отварят пералня (на дръжките на вратите има връвчица и кучето я захапва и дърпа), да дърпат дрехите от пералнята в коша, да дърпат коша (защото и на него има връвчица) и да подават с уста дрехите на стопанина си, а той вече може да ги простира. Кучетата асистенти могат да съдействат на стопанина си да си съблече блузата, (Теди показа как става това чрез Жанет.), обучено е да издърпва ръкавица без да нарани пръстите на човека, да събува чорап.” – Теди

„Може ли да сгъва дрехи?” – Александър Иванов

„А таблицата за умножение да я знае, искаш ли? 🙂 🙂 🙂 ” – Теди

Теди разказа нещо ново на децата, за което те не бяха знаели и чували досега. Разказа им за dad кучетата – кучета за диабетици. Разказа им как кучето, което се грижи за детето диабетик, може да предусети и предотврати кома, в която детето може да изпадне. Например когато детето спи, кучето усеща миризма, която показва, че след три минути детето ще изпадне в кома, защото кръвната му захар е много ниска. Кучето веднага го разбутва, докато не го събуди. Ако не успее да събуди детето, отива в другата стая, за да събуди възрастен.” – Теди

„Какво се случва, ако детето изпадне в кома?” – Боряна

„Отива в болница, слагат му системи и има вероятност някои органи да откажат да работят.” – Теди

Децата не знаеха какво е диабет и Теди подробно им обясни, че е тясно свързано с храненето им. Обясни им колко е лоша тази болест и ако в миналите години хората над 60-годишна възраст са имали диабет, то сега има малки деца, които вече са с диабет.

„Дори следващата седмица съм канена в една детска градина, тук, в София, в която има група диабетици – това са деца на 3 годинки, които вече са с диабет – представете си колко е опасно това. Призовавам ви да не прекалявате със сладкото, с fast food, с кроасаните и чипсовете. Ако ви се хапва нещо сладко, яжте малко шоколад, той е най-чист. Не казвам, че не трябва да ядете изобщо сладко, но ако ви се яде вафла например, яжте и нека това да е веднъж месечно.” – Теди

Третокласниците я слушаха безмълвни и мисля, че Теди ги стресна 🙂 .

„Вече е време да приключи часът и сега ще мина с Егида, за да я погалите 🙂 . Знаете ли как се гали куче? Подавате си ръката, за да види, че нямате нищо в нея и го галите. То трябва да види, че няма да му сторите нищо лошо.” – Теди

Теди мина с г-жа Егида и децата много я галиха, много я милваха и искаха още. Дона се страхуваше да я погали, защото Егида си беше голямо куче, но Теди я предразположи и Дона се престраши 🙂 . И после искаше още да я гали 🙂 .

Децата се подредиха за традиционната обща снимка, чрез която запечатваме незабравимия и новия момент, който ни се е случил. Аз ги снимах.

Преди да изпратим гостите си, децата подариха гумена зелена топка с „пъпки” на Егида. (Учениците искаха да купят играчка на кучето и затова всички събраха по 0,50 лв и аз купих топката.) Егида много се зарадва, когато Теди й я даде. Теди тупкаше топката и Егида я преследваше и си играеше. Но докато си взимахме довиждане, децата забелязаха, че Егида искаше да махне мрежата, в която се намираше топката. Теди искаше да й помогне, но Егида не пускаше топката – Теди махаше с пръсти мрежата, а Егида държеше захапана от едната страна топката 🙂 . Децата много се смяха.

„Харесва си играчката и затова не ми я дава 🙂 .” – Теди

Най-накрая топката беше без опаковка. Децата подаваха на Егида, а тя я гонеше в цялата зала и я хапеше. (Извинявам се за размазаните снимки в галерията, но кучето наистина много си играеше с топката и мърдаше.) 🙂

Теди сърдечно благодари за подаръка и се разделихме със следното обещание – през м. май, когато е топло, пак да се срещнем, на открито, в парка и тя да дойде с бебе куче 🙂 .

 

 

        

 

От коментарите в час

„Ще получа инфаркт.” – Александър Иванов

„Защо? Изплаши ли се?” – Теди

„Да.” – Александър Иванов

„Но няма от какво. Не бива да се плашите. Кучето е добронамерено и не би ви наранило.” – Теди

„Може ли да сгъва дрехи?” – Александър Иванов

„А таблицата за умножение да я знае, искаш ли? 🙂 🙂 🙂 ” – Теди

Галерия

Как се грижим за животните, които се грижат за нас
Как се грижим за животните, които се грижат за нас
Как се грижим за животните, които се грижат за нас
Как се грижим за животните, които се грижат за нас
Как се грижим за животните, които се грижат за нас
Как се грижим за животните, които се грижат за нас
Как се грижим за животните, които се грижат за нас
Как се грижим за животните, които се грижат за нас
Как се грижим за животните, които се грижат за нас
Как се грижим за животните, които се грижат за нас
Как се грижим за животните, които се грижат за нас
Как се грижим за животните, които се грижат за нас
Как се грижим за животните, които се грижат за нас
Как се грижим за животните, които се грижат за нас
Как се грижим за животните, които се грижат за нас
Как се грижим за животните, които се грижат за нас
Как се грижим за животните, които се грижат за нас
Как се грижим за животните, които се грижат за нас
Как се грижим за животните, които се грижат за нас
Как се грижим за животните, които се грижат за нас
Как се грижим за животните, които се грижат за нас
Цели на проекта

  • Целта на урока e децата да формират знания и умения за хуманно отношение към животните;
  • да разберат, че доброто отношение към животните е грижа на всички нас.

© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg