Пепеляшка

Описание на проекта

Урок №1

Времето , в което живеем неотменно доказва, че се нуждаем от възпитание в дух на толерантност, добронамереност, грижа за ближния. Това възпитание е сложен и продължителен процес от семейството до парламента.Училището е началото на този път. То е институцията, в която детето проявява неосъзната благотворителност или филантропия. Ако желаем да развием чувството на милосърдие, съпричастност и състрадателност, то детето трябва да се научи да върши добро. Коя постъпка е най-разбираема за учениците?

Добротата, лошотата и толерантността! Така започнах часа. Припомних ми си приказката „Пепеляшка“, разговаряхме за добрите и лошите герои, за постъпките им и за чертите на характера им. Обсъждахме защо Пепеляшка продължава да е добра, докато секстрите и мащехата и са лоши.

Урок №2

Часът започнах с прочит на преразказите. Повечето деца бяха избрали Пепеляшка.

Тъй като преразказите бяха интересни и всеки искаше да прочете своя се наложи да продължим и следващият час.На дъската написах основните емоции и чувства: радост и удоволствие, тъга, интерес, страх, гняв, обида, вина, любов.

Разделих на 5 екипа класа. Всеки трябваше да работи по всичките емоции и за това раздадох листи, на които написах всяка, по която ще се рисува. Всеки ученик рисуваше 5 минути на лист по конкретна емоция. Той можеше да продължи започнатия елемент, но нямаше право да критикува, изтрива и отказва.

Когато е интересно, различно и времето минава неусетно. Децата заедно нарисуваха своите: емоции, чувства и версии на приказката.

Крайният резултат беше интересен и приказен. Всеки екип на рисува по 5 прекрасни колективни рисунки с конкретна емоция.

Темата и часовете ме убедиха, че съм на прав път .

Урок №3

„Акция за даряване на дрехи“

Учениците вече знаеха за БЧК и за контейнерите, в които могат да се поставят пакети с чисти дрехи.

Предварително се срещнах с новите ни приятели и уточнихме датата за края на кампанията.

Започна трескава подготовка. Всеки, включително и аз прегледахме и изпрахме дрехите, които щяхме да опаковаме и предадем. Сортирах ме ги по възраст и сезон . На всеки пакет поставихме описание на съдържанието.

Поднесохме им събраните вещи, а децата от класа си подариха своите Пепеляшки, които рисуваха по време на урока на своите родители.

А те им подариха своите усмихнати личица.

Ноблюдавах децата, колко бяха щастливи и спокойни след урока, мили и внимателни едни с други, играеха си и…Ами всички се раждаме добри и чисти. Пораствайки обаче нещо се чупи и променя. Гледах децата и разбирах какъв късмет имаме ние, които работим с тях, защото постоянно си напомняме, че е страшно лесно да бъдеш добър, просто по-често трябва да се вглеждаме в детето у себе си, а знам, че всички го носим.

Часовете дотук сякаш се противопоставяха един на друг, но децата в този клас сякаш са обособени в два полюса. От първата ни среща с тях преди година им обещах да се възприемаме като равни, големи хора и така да общуваме и отнасяме помежду си. Убедена съм, че децата трябва да бъдат разглеждани така, също така вярвам, че те запомнят всичко, а разбирането, което всъщност притеснява нас големите си идва съвсем естествено и в подобни случаи по-рано.

Минахме през три части: забавна, философска и дарителска.