Този урок е разработен съвместно с Фондация "Живот със Синдром на Даун" от Варна и цели да помогне учениците да осъзнаят, че това да си различен, не те прави по-малко достоен и с по-малко права в обществото. Занятието ще запознае учениците със Синдром на Даун и ще покаже различието през възможностите на хората с тази диагноза. Урокът провокира толерантност и вяра, че когато определени хора попадат в определена група или категория, не би трябвало да се поставят под общ знаменател, защото всеки има различен потенциал, способности и таланти. Продължителност: Две занятия от 40 минути
Тема като тази разпали у нас много и най-интересни въпроси, в първият час който бяхме отделили разглеждахме много случаи със Синдрома, гледахме видеа, дискутирахме, обсъждахме, но най-вече живо се интересувахме как да си набавим информация от първоизточник и към кого да зададем въпросите си. Ето така се свързахме с организацията ‘Живот със Синдром на Даун’, те бяха изключително отзивчиви, и така децата започнаха да записват своите въпроси – ‘Колко процента от децата в България се раждат със Синдром на Даун’, ‘Какви са отличителните черти на децата родени със Синдрома’, ‘Какво е характерно за този Синдром’, ‘Как се лекуват хората родени със Синдрома’, ‘Коя част на човешкото тяло засяга Синдрома’, ‘Защо точно 21 Март е определен като ден за хората със Синдром на Даун’, ‘Какво причинява Синдрома’, ‘Какви са последиците за децата от Синдрома и как можем да сме в помощ на хората със Синдром на Даун’, ‘През коя година е описан първият случай на Даун’, ‘В историята има ли случай в който напълно някой да се е излекувал’. На тези и на още куп други въпроси ние получихме доста изчерпателни отговори и обяснения, получихме безценна информация и един много поучителен урок за нас, чрез който ни беше обяснено на дълго и на широко как можем да сме в помощ на тези хора, разбрахме и че хора които са родени с този Синдром могат да бъдат и преуспели хора в обществото ни – едни такива примери са – Мелиса Райли, която е преподавател по четене и математика на хора със Синдром на Даун, Суджит Десаи – перфектен музикант, който свири на 7 музикални инструмента, Майкъл Джонсън – художник, Пабло Пинеда – оратор и актьор и още много други. Това ни доказва само едно, че нормалното ни отношение и приемането на хора със Синдром на Даун като нормални и в обществото ни, може да изведе на преден план всички положителни качества на тези хора и така те да се почувстват пълноценни сред нас.
‘Нормалното ни отношение към тях, ще ни накара ние като хора да се почувстваме в ползотворни, а те ще почувстват нашата загриженост и любов’ – Алисия П.
‘Щом можем и имаме възможност да помагаме, то ще го правим с пълно сърце и добри дела’ – Алисия Д.
‘Важно беше да зададем всичките си въпроси, за да можем в бъдеще да знаем и да сме подготвени’ – Елиф
Дайте на децата копие от Приложение 1 – картинка на чорап и ги помолете да оцветят чорапите по тяхно желание и усмотрение. Важно е да дойдат с предварително оцветените чорапи.
За децата от 5-8 класове, помолете децата да се опитат да поровят и намерят информация за Синдром на Даун, колкото и да е различна, противоречива или стара.
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X