Засаждане на дърво

Както се досещате темата „Засаждане на дърво” беше на открито. Децата с нетърпение очакваха този изнесен урок. Реших да съчетая нашия урок „Засаждане на дърво” с инициативата на столична община „Новата гора на София”. Организирахме се с децата и родителите и в неделния ден отидохме в ж.к. „Суходол”, където са отредени стотици декари за засаждане на дръвчета. Времето беше чудесно (е, малко ветровито) и деца, и родители се захванаха на работа.

Учител работил по този проект: Невяна Славчева Иванова
Описание на проекта

От столична община се бяха погрижили да ни снабдят с необходимото оборудване – ръкавици, лопати и… най-важното – дръвчета. С децата и родителите засаждахме акация.

Децата бяха най-нетърпеливите и най-работливите сред нас. Носеха лопати, копаха, засаждаха дръвчета и зареваха почвата. Стараеха се добре да оформят мястото на дръвчето и грижливо го поставяха в почвата. Каквото не разбираха и не знаеха, питаха някой възрастен.

„Аз живея в града, но имам фермерско сърце.” – Лаура

„Лаура, ако си с фермерско сърце, трябва да обичаш плодовете и зеленчуците.” – Александър Христов

„Днес имаме час по Човекът и обществото.” – Лилия

Децата освен че бяха дошли с братчетата и сестричетата си, бяха довели и приятелчетата си и работата беше още по-усмихната и забавна. Децата се запознаваха взаимно и работеха старателно.

„Захари, да помагам?” – аз (Н. Иванова)

„Не, не! Мога и сам.” – Захари

„Госпожо, посадих 2 дръвчета съвсем сам.” – Захари

Децата работиха задружно и това правеше впечатление и на организаторите на събитието, и на останалите доброволци.

„Вие кой клас сте?” – непознат доброволец

„Трети клас сме.” – Лилия

„Аз съм пети клас.” – Маргарита (сестра на Лилия)

„Ние сме от Седмо училище „Свети Седмочисленици”.”- Жанет

„Браво! Вие сте много работливи!” – непознат доброволец

Всички искрено се радваха на децата, а децата се радваха на дръвчетата.

Засаждаха дръвче след дръвче. Копаеха, махаха тежките буци пръст, разбиваха ги и посипваха малките дръвчета. Трудеха се неуморно, докато по едно време не се дочу:

„Госпожо, кога ще почиваме. Гладна съм.” – Ани

„Хайде да си направим пикник.” – Жанет

Децата разпънаха одеялото, извадиха сандвичите и седнаха да си хапват.

„Раздават безплатен чай. Който иска, може да си вземе.” – Александър Христов

„Чаят е топъл и е много вкусно.” – Явор

Изморените доброволци се подкрепиха с храна и отново се заловиха със засаждането на дръвчетата.

„Ани, нося ти корен.” –  Жанет

„Изчакай още малко, да изкопая дупка.” – Ани

„Вижте какъв голям камък извадих!” – Лилия

„Това не е камък, а голяма буца земя.” – Александър Христов

Най-малкият доброволец в засаждането на дръвчетата беше Филип (братчето на Александър Христов). Филип е само на 2 годинки, но помагаше на всички ни – помагаше в зариването на земя и в носенето на малките и крехки дръвчета.

„Вижте, оградих моето дръвче с Витоша, Пирин и Рила.” – приятелче на Захари  (Детето така наричаше големите парчета земя.)

Направихме си много снимки, за да запечатаме този спомен във времето. И след години, когато Новата гора на София е голяма, да имаме снимки преди и сега.

От коментарите в час

„Аз живея в града, но имам фермерско сърце.” – Лаура

„Лаура, ако си с фермерско сърце, трябва да обичаш плодовете и зеленчуците.” – Александър Христов

„Днес имаме час по Човекът и обществото.” – Лилия

„Захари, да помагам?” – аз (Н. Иванова)

„Не, не! Мога и сам.” – Захари

„Госпожо, посадих 2 дръвчета съвсем сам.” – Захари

„Вие кой клас сте?” – непознат доброволец

„Трети клас сме.” – Лилия

„Аз съм пети клас.” – Маргарита (сестра на Лилия)

„Ние сме от Седмо училище „Свети Седмочисленици”.”- Жанет

„Браво! Вие сте много работливи!” – непознат доброволец

„Госпожо, кога ще почиваме. Гладна съм.” – Ани

„Хайде да си направим пикник.” – Жанет

Децата разпънаха одеялото, извадиха сандвичите и седнаха да си хапват.

„Раздават безплатен чай. Който иска, може да си вземе.” – Александър Христов

„Чаят е топъл и е много вкусно.” – Явор

„Ани, нося ти корен.” –  Жанет

„Изчакай още малко, да изкопая дупка.” – Ани

„Вижте какъв голям камък извадих!” – Лилия

„Това не е камък, а голяма буца земя.” – Александър Христов

„Вижте, оградих моето дръвче с Витоша, Пирин и Рила.” – приятелче на Захари  (Детето така наричаше големите парчета земя.)

Галерия

Засаждане на дърво
Засаждане на дърво
Засаждане на дърво
Засаждане на дърво
Засаждане на дърво
Засаждане на дърво
Засаждане на дърво
Засаждане на дърво
Засаждане на дърво
Засаждане на дърво
Засаждане на дърво
Засаждане на дърво
Засаждане на дърво
Засаждане на дърво
Засаждане на дърво
Засаждане на дърво
Засаждане на дърво
Цели на проекта

  • Целта на урока e децата да формират умения за засаждане на дръвчета на обществено място;
  • да осъзнаят, че са дарили свободното си време в името на общественото благо;
  • да осъзнаят колко е важна природата за човека.

© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg