Добри практики

Влиянието на проектно-базираното образование върху успеваемостта на учениците

Влиянието на проектно-базираното образование върху успеваемостта на учениците

Учени от Мичиган твърдят, че проектно-базираното образование в по-бедните общности може да даде значим принос в социалните науки и функционалната грамотност

Вдига ли се успехът на ученика от проектно-базираното образование? Ако сте имали някакво съприкосновение с този метод, този въпрос безспорно е възниквал. През последните няколко години като анализатори на образованието от Университета в Мичиган, ние сме работили за изясняване на въпроса изследвайки въздействието на този метод върху социалните науки и някои аспекти на общото ниво на грамотност при второкласници. Инициативата носи следното наименование: Проектно-базиран подход към грамотност и гражданско образование.

За изследването
В наблюдението включихме на случаен принцип учители в две групи в училища от райони с висока бедност, със слаби резултати на щатските изпити за ниво. Едната е от учители по социални науки, използващи учебен цикъл, базиран на проектния метод, който ние разработихме (експериментална група), а другата – социални науки, но преподавани по традиционния метод (контролна група). Помолихме ги да изнесат 80 урока в хода на годината, за да можем да направим сравнителен анализ между двата различни подхода.

Никой от участвалите учители няма предходен опит с преподаването по този метод. Групата учители на проектно-базирания подход получиха разписан учебен план за 4 тематични модула (икономика, география, история, гражданско общество и изпълнителна власт). Всеки един от 20-те урока в четирите различни модула бе разписан подробно, като се остави място за свободна интерпретация на учителите и учениците.

В подкрепа на учителите
Имахме желание изследването да бъде реалистично в контекста на това, как сам по себе си този метод би допринесъл за професионалното развитие на педагозите, затова проектно-базираната група от учители получи само три часа встъпително обучение относно този преподавателски подход, както и разяснение на първия урок от учебния цикъл. По време на учебната година те гледаха кратки видеа, представящи трите по-нататъшни материала. В подкрепа на качеството на процеса имаше назначени ментори от изследователския екип, които направиха средно 11 посещения за цялата година. Това позволи едновременно да се осигури форма на професионално развитие, както и методично да бъде оценена степента, в която учителите употребяваха трите части от проекта, както бе планирано. Екипът ни също наблюдаваше и контролната група, за да събира информация какъв традиционен инструментариум се използва при социалните науки, както и да се определи дали някой учител от тази категория все пак е използвал проектно-базирания подход (никой не прибягна до това средство).

Дизайн на изследването
В началото, и в края на учебната година, ние предоставихме методология за оценяване на социалните науки, четене и писане с разбиране, която методология беше уеднаквена със стандартите на Университета в Мичиган. Тъй като подходящи скали не бяха налични, ние разписахме такива сами. Експертите провериха тестовите предмети с научните стандарти, като предоставиха доказателство за валидността на оценъчната система. Тези, които се оценяваха по тази скала имаха високо ниво на съгласие, което предполага че точковата оценъчна система не е била безсмислена и би могла да се прилага. Децата и от двете групи – експерименталната и контролната – бяха оценявани по тази методология и когато ги сравнихме, не знаехме резултатите от коя група са. В допълнение на стандартния произволно-контролен изпитен формат, приложихме и точковата система върху второкласници от райони с висок социално-икономически статус, които не са учили по разработените от нас модули, за да направим сравнителна характеристика не само между експерименталната (проектно-базираната) и контролната група, но и с представители с висок социално-икономически статус.

Резултатите
Анализите показват очевидни разлики в полза на групата, обучавала се по проектно-базирания метод в сферата на социалните науки и четенето с разбиране. В тази група, усвояването на знания от предметите от социалните науки е с 63% повече, а четенето с разбиране е с 23% по-високо, отколкото за контролната група. За втората категория разликата не е толкова голяма. Въпреки това, интерпретативното писане статистически взима много по-голям превес при учителите, които са имплементирали учебните модули повече, отколкото е било планирано.

Разликата в представянето между деца, учили по проектно-базирания метод и децата от райони с по-висок социално-икономически статус, които не са се обучавали с този подход, се е стопила в сферата на социалните науки, четене с разбиране и интерпретативното писане (за сравнение разликата между втората група и контролната група не се е смалила, или се е смалила незначително).

Изводите
Повишават ли се възможностите на учениците чрез този подход? Нашата визия за проектно-базираното образование сработи за подобряване на резултатите в райони с висока степен на бедност. Не твърдим, че всички вариации на проектно-базирания метод работят или функционират в различни контексти. Например, през годините, сме изследвали някои ракурси на проектно-базираното учене, които не са били обвързани до такава степен с научните стандарти, за разлика от нашата методология, и които не внедряват специфични техники за инструктиране, подплатени от изследователска стойност. Както е отбелязано, проектно-базираният метод е далеч по-ефективен в класните стаи, където е прилаган с висока степен на прецизност, както е концептуално заложено като модел.

Вместо да се казва, дали подход повишава или не повишава резултатността на учениците в сравнение с други методики, най-защитимата позиция от проучването ни е това, че този метод е способен да увеличи успеваемостта на по-социално бедните общности. Следващите стъпки са да се събират данни и да се прецизира разбирането ни за специфичните обстоятелства, при които този модел функционира по-добре в сравнение с останалите.

Превод: Антонио Костадинов, стажант в БДФ
Източник: Образователна фондация „Джордж Лукас Едутопия“, юни 2017
Снимка: Образователна фондация „Джордж Лукас Едутопия“

© Всички права запазени 2018 @ Learningtogive.bg