Аз и светът на възрастните

10.10.2018
Клас: 5

В този урок учениците се подготвят за посещение в център за възрастни хора. Като първа стъпка те изготвят и ползват лично родословно дърво и въпросник, за да напишат своите автобиографии. Всяка автобиография служи като страница с информация за автора в книгата, озаглавена „Жива история“. Класът работи заедно, за да измисли въпроси, които да зададе на възрастните хора. Последната стъпка е началото на интервюто на учениците с възрастните им приятели. Продължителност: 2 до 4 занятия по 40 минути за подготовка. 2 посещения по 40 минути в дом за възрастни хора.

Изтегли проект
Оцени проекта
  • Custom Full
  • Custom Full
  • Custom Full
  • Custom Full
  • Custom Full
  • Custom Full
  • 0/6
  • 0 ratings
0 ratingsX
Много зле! Зле Хммм Ok Добро! Много добро!
0% 0% 0% 0% 0% 0%
Учител работил по този проект: Лилия Рачева
Цели на проекта

  • Да развият умения и способности да разсъждават за собствената си история и родословно дърво с помощта на членовете на своето семейство;
  • Да развият умения да пишат автобиографии с акцент върху доброволческата си история;
  • Да формират умения за подготвяне и реализиране на интервю;
  • Да развият емпатия и разбиране към света на възрастните.
Използвани материали

  • Преди началото на този урок изпратете до семействата на учениците Списъка за автобиографични данни за проекта „Жива история“ (Приложение 1). Определете краен срок за подготовка на черновата, за да могат учениците да работят по автобиографиите си в клас в първия ден от настоящия урок;
  • Папки с листове хартия или листове хартия за водене на записки по време на интервюто (отделни за всеки ученик);
  • Кутия от обувки (по една на всяка двойка ученици) и материали за украса.
  • Нарочно изработен лист А4 със заглавие "Автобиография на ..."
  • Лист с родословно дърво за попълване от учениците
Работа вкъщи

Задачи за домашна работа за съвместно изпълнение от родители и ученици: Семействата на учениците им помагат за изпълнението на задачата да документират личната си хронология и съответните факти. Семействата помагат на учениците да редактират и коригират черновата, преди да я изпратят до училището за публикуване в компютърната база данни.

Описание на проекта

Когато запознах учениците си с темите по „Научи се да даряваш“, особено оживление се усети при споменаването на посещение в дом за стари хора. Възникнаха много въпроси: „Защо са там?“, „Как изглежда този дом?“, „По колко човека живеят в една стая?“, „Как си избират с кого да са заедно?“ и т. н.

Не знаех отговорите на тези въпроси. Нужен им бе човек, който да им даде пълноценна информация. Направих уговорка с директора на Дом за стари хора „Мария Асебо“ в града ни – Ани Карпачева. Очакваме я с нетърпение!

Но преди това ни предстоеше много работа. Постарахме се да създадем книга на класа, в която децата включиха своите автобиографии. За написването им, изключително много, помогнаха родителите. Те получиха няколко опорни точки, по които да дадат информация на децата си за близки и по-далечни родственици. Беше интересно да слушам как разказват неща, които и те за първи път са научили. Общуването у дома е било пълноценно и доста емоционално. Това ме прави щастлива! Понеже учениците са в 4. клас, направихме автобиографиите на специално приготвени за целта листове. Децата ги украсиха и преписаха върху тях черновите си с голямо старание. Едновременно с това попълниха и листове с родословното си дърво. С помощта на Уча.се си припомнихме как се прави/ние с готов образец/ и красиво, и цветно надписаха имената на роднините си. Всеки лист поставихме в джоб и наредихме в папка със заглавие „Жива история“. Тази книга има два раздела – „Моето родословно дърво“ и „За автора“. Получи се! Всички вложиха много старание, труд и внимание.

Когато приключихме с книгата, дойде време да си поговорим за игрите на нашите баби и дядовци. Децата с интерес изгледаха, предложеното в урока, клипче „Игрите от миналото или какво да научим от тях”  и решиха, че любима им става играта с напева „Калино ле моя, Малино ле твоя“. Опитаха да запомнят думите и правилата. Наредиха се и я изиграха четири пъти – толкова много им хареса.

Не остана време за други игри в този час, но още от тях играхме в други часове.

Часът, който проведохме, ни върна назад – в нашите семейни спомени. Научихме нови подробности за семейната история, за родовете си, любопитни истории от времето, когато възрастните са били деца.

Но часът завърши с въпроса: „Кога щяхме да ходим при старите хора?“

 

От коментарите в час

„Госпожо, това го имам!“ – /за прашката/

„Госпожо, защо се годяват на игрите?“

„Госпожо, хайде пак да я изиграем!“

„Госпожо, ще играем ли при старите хора?“

„Госпожо, те/старите хора/ дали ще ни харесат?“

„Госпожо, мама ще приготви сладки за посещението.“

Галерия

Аз и светът на възрастните
Аз и светът на възрастните
Аз и светът на възрастните
Аз и светът на възрастните
Аз и светът на възрастните
Аз и светът на възрастните
Аз и светът на възрастните
Аз и светът на възрастните
Аз и светът на възрастните
Аз и светът на възрастните
Аз и светът на възрастните
Аз и светът на възрастните
Аз и светът на възрастните
Аз и светът на възрастните
Аз и светът на възрастните
Аз и светът на възрастните
Аз и светът на възрастните
Аз и светът на възрастните
Аз и светът на възрастните
Аз и светът на възрастните
Аз и светът на възрастните
Аз и светът на възрастните
Аз и светът на възрастните
Аз и светът на възрастните

© Всички права запазени 2018 @ Learningtogive.bg