В този урок учениците се подготвят за посещение в център за възрастни хора. Като първа стъпка те изготвят и ползват лично родословно дърво и въпросник, за да напишат своите автобиографии. Всяка автобиография служи като страница с информация за автора в книгата, озаглавена „Жива история“. Класът работи заедно, за да измисли въпроси, които да зададе на възрастните хора. Последната стъпка е началото на интервюто на учениците с възрастните им приятели. Продължителност: 2 до 4 занятия по 40 минути за подготовка. 2 посещения по 40 минути в дом за възрастни хора.
Когато запознах учениците си с темите по „Научи се да даряваш“, особено оживление се усети при споменаването на посещение в дом за стари хора. Възникнаха много въпроси: „Защо са там?“, „Как изглежда този дом?“, „По колко човека живеят в една стая?“, „Как си избират с кого да са заедно?“ и т. н.
Не знаех отговорите на тези въпроси. Нужен им бе човек, който да им даде пълноценна информация. Направих уговорка с директора на Дом за стари хора „Мария Асебо“ в града ни – Ани Карпачева. Очакваме я с нетърпение!
Но преди това ни предстоеше много работа. Постарахме се да създадем книга на класа, в която децата включиха своите автобиографии. За написването им, изключително много, помогнаха родителите. Те получиха няколко опорни точки, по които да дадат информация на децата си за близки и по-далечни родственици. Беше интересно да слушам как разказват неща, които и те за първи път са научили. Общуването у дома е било пълноценно и доста емоционално. Това ме прави щастлива! Понеже учениците са в 4. клас, направихме автобиографиите на специално приготвени за целта листове. Децата ги украсиха и преписаха върху тях черновите си с голямо старание. Едновременно с това попълниха и листове с родословното си дърво. С помощта на Уча.се си припомнихме как се прави/ние с готов образец/ и красиво, и цветно надписаха имената на роднините си. Всеки лист поставихме в джоб и наредихме в папка със заглавие „Жива история“. Тази книга има два раздела – „Моето родословно дърво“ и „За автора“. Получи се! Всички вложиха много старание, труд и внимание.
Когато приключихме с книгата, дойде време да си поговорим за игрите на нашите баби и дядовци. Децата с интерес изгледаха, предложеното в урока, клипче „Игрите от миналото или какво да научим от тях” и решиха, че любима им става играта с напева „Калино ле моя, Малино ле твоя“. Опитаха да запомнят думите и правилата. Наредиха се и я изиграха четири пъти – толкова много им хареса.
Не остана време за други игри в този час, но още от тях играхме в други часове.
Часът, който проведохме, ни върна назад – в нашите семейни спомени. Научихме нови подробности за семейната история, за родовете си, любопитни истории от времето, когато възрастните са били деца.
Но часът завърши с въпроса: „Кога щяхме да ходим при старите хора?“
Срещнахме се с директора на Дом за стари хора „Маргарита Асебо“ в град Казанлък. Децата проявиха огромен интерес. Зададоха толкова много въпроси, че разговорът протече интересно и непринудено. Искаха всичко да знаят. Това ги мотивира още повече да се подготвят добре за посещението. А родителите им сами приготвиха домашни сладки и дрехи за възрастните хора.
Дългоочакваният ден дойде. Посетихме дома. Изживяването беше уникално. Да видиш сълзи, усмивки, прегръдки и много, много щастие, породено от общуването на малки и големи. Не очаквах тази непринуденост и ангажираност у децата. Изненадаха ме. Нямат търпение за следващата среща!
При следващата среща интервютата протекоха съща емоционално. Възрастните се бяха постарали да максимално да улеснят децата, като голяма част от тях дори бяха написали отговорите. След задълбочената работа на малките “журналисти”, ги очакваше изненада – викторина с награди. Това беше изключително интересно за децата, защото всички можеха да се състезават и да покажат колко много знаят.
След викторината получиха и почерпка. Не искаха да си тръгват. Дълго време ще говорят за новите си приятели.
Обработването на данните накара децата още веднъж да преживеят срещата. Старателно написаха автобиографиите на възрастните хора и ги подредиха в книгата “Жива история” след собствените си автобиографии и родословни дървета.
Получи се! Успяхме! Създадохме история!
„Госпожо, това го имам!“ – /за прашката/
„Госпожо, защо се годяват на игрите?“
„Госпожо, хайде пак да я изиграем!“
„Госпожо, ще играем ли при старите хора?“
„Госпожо, те/старите хора/ дали ще ни харесат?“
„Госпожо, мама ще приготви сладки за посещението.“
„Госпожо/към директора на дома/, а възрастните могат ли всеки ден да се забавляват?“
„Госпожо/към директора на дома/, възрастните могат ли да излизат и да се разхождат?“
„Госпожо/към директора на дома/, трябва ли им нещо?“
„Госпожо/към директора на дома/, а можем ли да дойдем с мама при тях?“
„Госпожо/към мен/, дядо Антон е участвал във Втората световна война.“
„Госпожо/към мен/, искам да останем още!“
„Госпожо/към мен/, може ли пак мама да приготви почерпка?“
„Госпожо/към мен/, още от вратата ме заразпитваха у дома!“
„Госпожо/към мен/, мама много се радва, че ходихме там!“
Задачи за домашна работа за съвместно изпълнение от родители и ученици: Семействата на учениците им помагат за изпълнението на задачата да документират личната си хронология и съответните факти. Семействата помагат на учениците да редактират и коригират черновата, преди да я изпратят до училището за публикуване в компютърната база данни.
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X