Кой ще бъда утре

23.01.2018

„Какъв ли да стана се питам? със сигурност още не знам, обаче едно предпочитам, да стана, да стана голям.“ Какъв ли да стана се питам?- Всяко дете си задава въпроса от популярната песен. Много често детските желания нямат нищо с професията на човек един ден. Затова е хубаво да познаваме многообразието от възможности за реализация, да познаваме своите силни страни, качества и умения, за да изберем професия, която най – добре разкрива нашите възможности и ни доставя удоволствие.

Изтегли проект
Оцени проекта
  • Custom Full
  • Custom Full
  • Custom Full
  • Custom Full
  • Custom Full
  • Custom Full
  • 0/6
  • 0 ratings
0 ratingsX
Много зле! Зле Хммм Ok Добро! Много добро!
0% 0% 0% 0% 0% 0%
Учител работил по този проект: Ирена Мицковска
Цели на проекта

  • Развиване на способността за себеразбиране и себеприемане.
  • Придобиване на най- обща представа за професиите.
  • Изграждане на нагласи за положително отношение към труда.
  • Осъзнаване на ползите от различните професии.
Използвани материали

  • дъска, маркери
  • листа, химикалки
Библиография

  • Наръчник на кариерния консултант
Работа вкъщи

Подготвяне на въпросите към родителите и децата.

Описание на проекта

Урокът  е проведен в 2 учебни часа.

Първи час:

Помолих децата да изброят обществени сгради, край които минават на път за училище, или край които понякога се разхождат. Записвах ги на дъската в две колони- магазини, Социални грижи, болница, Игрална зала, Община, заведения, читалище, хотел, църква, училище, музей, РПУ, дискотека, стадион, пожарна, аптека, фризьорски салон, зъболекарски кабинет…

Обяснихме каква е разликата между обществените и частните сгради- в първите хората работят, а във вторите- живеят. Попитах децата замисляли са се какви хора работят в тези сгради, как се наричат професиите им? Записвах отговорите им срещу всяка една от тях. Обърнах им внимание, че в болницата, например, не работят само лекари, а и медицински сестри, акушерки, лаборанти, санитари, рентгенолози… По същия начин те се досетиха и записахме подробно за училище, стадион, хотел. Обсъдихме разнообразието от човешки професии.

Насочих разговора към професиите на техните родители- знаят ли какво точно работят, къде, доволни ли са от работата си… Решихме да съставим кратка анкета, в която да зададем тези въпроси, и родителите им да я попълнят. Записвах предложенията им на дъската.

Въпросите от анкетата:

  • Как и защо избра тази професия
  • Какво ти харесва в нея?
  • Кога ти е трудно?
  • Какво ти доставя най- голямо удоволствие в работата?
  • Какви качества са необходими, за да си добър в тази работа?
  • Кой ти е пример в тази професия?
  • Би ли сменил/а професията си?

Децата преписаха въпросите на лист. Уговорихме се вечерта да помолят единия от родителите си да отговори, а на следващия ден да обсъдим резултатите.

 

Втори час:

Децата носеха анкетите на своите родители и бяха много развълнувани, всеки искаше да прочете техните отговори. Някои бяха дали анкетата и на двамата си родители. Имаше сходни отговори- не съм избирал професията, така се случи- нямах избор; почти всички посочваха, че това, което най- много им допада е работата в екип, сплотеният колектив. Интересни и полезни за децата бяха качествата, които родителите им изброяваха- внимание, прецизност, екипност, комуникативност, справедливост, дисциплина, отговорност, наблюдателност, бързина, старание… Обсъдихме факта, че това са качества, които и ние се стараем да развиваме в училище и ето защо е важно те да ги придобият- защото един ден ще са им необходими в бъдещата професия.

Попитах ги дали те вече имат идея/ мечта, какво биха искали да работят като пораснат. Предварително бях подготвила насочващи въпроси, които записах на дъската:

  • Какъв искаш да станеш като пораснеш?
  • Какво представлява тази професия? Какво ще правиш?
  • Кое е интересното в нея?
  • Какви трудности мислиш, че ще срещнеш?
  • Какви качества ще са ти необходими, за да си добър в тази професия?
  • Познаваш ли някого, който практикува тази професия?

В рамките на десетина минути децата трябваше да запишат своите мисли. След това прочетохме голямата част от съчиненията. Имаше много интересни разсъждения:

„Искам да стана планински спасител…. Има големи трудности, но най- голямата е да те е страх и да не можеш.“

„Аз искам да стана сладкар…Трябва да имаш търпение, за да стане сладкишът, и да можеш да общуваш с хората. Някои слагат подправки, аз слагам щипка любов.“

„Когато порасна, искам да стана психолог. Тази професия помага на хората душевно. Мога да срещна хора, които са с много тежък проблем. Трябва да съм добър слушател, да съм търпелива.“

Галерия

Кой ще бъда утре
Кой ще бъда утре

© Всички права запазени 2018 @ Learningtogive.bg