Добри практики

Шестте черти на вдъхновяващите учители

Шестте черти на вдъхновяващите учители

Обърнахме се към нашата общност, за да разберем какво прави учителите незабравими. Получиха се интересни резултати.

Гимназиалният ми учител по Шекспирова драматургия Майкъл Фоли, беше известен като тиранин. Когато бяхме ученици в първата година, аз и приятелите ми отминавахме затворената врата на кабинета му, надничахме през тесния вертикален прозорец и виждахме хаотичното му жестикулиране пред някой ученик от горните класове, както и изпъкналите на челото му вени.

Бяхме истински уплашени.

Един ден обаче установихме, че г-н Фоли всъщност не е „тиранин“, нахвърлящ се върху учениците. Той илюстрираше Шекспировият герой Отело, който е пропит от завист. Демонстрираше как дребнавостта и педантичността са способни да унищожат дори най-силния лидер. Фоли процедираше така с всичките произведения на английския драматург, като извличаше най-разтърсващите епизоди и ги одухотворяваше: немирния Пък (от пиесата „Сън в лятна нощ“), смъртният одър на Жулиета, гробарят, държащ и разглеждащ черепа на Йорик (“Хамлет“).

И така, за мен поне ужасът се превърна в същинско вдъхновение. Никога не съм го забравяла.
В образователната система се говори и набляга върху стандарти, усвоени знания от учебните програми, както и оценки – обаче когато попитаме зрели личности какво помнят от училище десетилетия след като са го завършили, отговорите винаги са свързани с най-добрите им учители. Какво е онова, което прави незабравими учители като театралния Майкъл Фоли, които оставят своите незаличими отпечатъци? Ако паметта за наученото от училище и изобщо педагогиката избледняват с времето или изобщо не са помнят, защо някои учители трайно остават в съзнанието ни години по-късно? Започнахме да проявяваме любопитство: какви са изпъкващите качества, които правят учителите носители на промяната?

За да си отговорим на въпроса се обърнахме директно към последователите ни във Фейсбук. Над 700 отклика заваляха от учители, родители и ученици. Когато направихме анализ, установихме как се изгражда някаква последователност и взаимна свързаност, независимо от възрастовите групи и изучаваните учебни предмети.

Вдъхновяващите учители помагат на учениците си да се чувстват в среда на сигурност и безопасност

Изследването е категорично и недвусмислено: хората не могат да учат ако чувстват страх, тревожни са или са емоционално травмирани. Сигурността е ключова част от инструментариума на образователния процес. Не е изненада, че много от нашите читатели си спомнят, че най-добрите учители изграждат обстановка на сигурност и подкрепа в класните стаи, независимо дали във физически, емоционален или интелектуален план.
Кристина Модаф описва учителката си в трети клас, г-жа Хилиър, като „успокояващо присъствие“, което ѝ вдъхвало сигурност, спокойствие и увереност. Именно когато животът на ученика вкъщи е по-несигурен и неспокоен, училището би могло да бъде уютно и комфортно убежище. Жаклин Макдауъл с умиление си спомня: „Учителката ми в шести клас беше постоянна и уравновесена – тя ме виждаше в цялата ми същност и за мен бе модел на стабилност, когато доста други неща в моя живот не бяха“.

Имаше многобройни истории за това как деца със специални образователни потребности, които са намерили убежище и подкрепа от насърчаващ учител. Ейми Ротман казва за преподавателя по творческо писане в гимназията, че е „помогнал на мълчаливото момиче с дислексия от последните редици, да има глас през поезията“.

Вдъхновяващите учители притежават „заразителна“ страст

Страстта към дидактиката е в кръвта на истински добрите учители – думичката „страст“ присъстваше в 45 от отговорите на аудиторията ни. Будителите съумяват да предават такъв заряд на учениците си. Дейв Бок, учител по математика, е имал заразителен афинитет към предмета. Дженифър Рийс си спомня: „Той изнасяше увлекателни уроци, които предизвикваха любопитството ни и ни даваше време да търсим собствени решения“. Съвсем встрани от математиката Лиза Мари Уайлс благодари на Дейвид Сидуел, музикалния ѝ учител, който е дарявал на своите ученици „любов към музиката, уважение към авторските произведения и импулса да бъдем най-добрите версии на себе си“. Има поне един учител с напредничав за времето си афинитет. Джесика Киадо Бечирович помни учителката си по английска литература – г-жа Годин, която „непоколебимо застъпваше преподаването на мултикултурна литература преди тя да е била оценявана от образователната система като ценна и стойностна“. По нейни думи г-жа Годин е била „пионер с бунтарски дух“.

Вдъхновяващите учители са образец за търпение

Ученето може да бъде тромав и хаотичен процес. Класните стаи са препълнени с деца – понякога наброяват повече от 30 в една стая, а всяко едно от тях идва с различни емоционални нужди, което поставя ученето на напълно различни „скорости“. Едва ли не по чудодеен начин този тип педагози съумяват да намерят метод да останат хладнокръвни на фона на безредието и успяват да удържат на подобно напрежение. Така те осигуряват на подрастващите времето и мотивацията, от която се нуждаят, за да могат да бъдат пълноценни в учебните часове.

Джуди Барера разказва за Бърни Гриф, неин учител в трети клас: „Той отиваше до гимназията, за да ми взема книги за четене, а и бе най-търпеливият и толерантен преподавател, който съм имала някога. Даваше ми толкова много тогава, когато аз вероятно съм му създавала главоболие“. Някои учители не само проявяват търпение, но го проектират като личностно умение.

„Като ученик винаги бързах да видя резултатите, поради което допусках много грешки“, казва Джеймс Ламб. „Г-н Инграм ме обучи как да забавя темпото и да държа мислите си с една стъпка пред оперативната работа“.
Много преди философията за поука от грешките да бъде популярна, гимназиалният учител по алгебра Сюзън Гилки е казвала на учениците си, че е напълно естествено грешки да се допускат, и е добре не само да се поучаваме от тях, но и да опитваме отново и отново. Никога не е карала учениците да чувстват дискомфорт – това споделя Карън Спенсър, нейна бивша ученичка: „Надявам се, че я карам да се чувства горда, че съхранявам и споделям същата парадигма в училище с учениците ми по математика“.

Вдъхновяващите учители знаят кога да бъдат дисциплиниращи

Ако тези хора са изпълнени с търпение, те също така знаят кога е необходимо да се смени тактиката и да станат твърди. Това са учители, които те насърчават да бъдеш по-добър ученик и човек – като респективно вдигат залога и изискванията, за да станеш такъв.

За Клеър Буш такъв човек бил г-н Зимерман, учителят ѝ по английски в 12-ти клас. „Приключвах си работата и след това само се мотаех. Той бе единственият, който ми даваше предизвикателство. Всъщност това ми помогна да достигна до максималния си потенциал. Сега съм учител по английски. Иска ми се да имах възможността да му благодаря.“
Дисциплиниращите учители не придържат децата в класната стая само към високите стандарти – някои вадят учениците от зоната им на комфорт. Хийдър Майлс помни Алън Едуардс. Който е разширил кръгозора ѝ, както тя твърди: „Винаги е преподавал разширено и допълнително съдържание, като така винаги ни стимулираше да гледаме отвъд границите на малкото провинциалното градче, в което живеехме. Той вярваше, че винаги можем да постигнем повече, учеше ни никога да не се примиряваме“. Барбара Минклер възхвалява учителят по френски г-н Смит: „Той ни уважаваше, а междувременно ни предизвикаше да достигнем потенциала си. Разпъваше ни с френска екзистенциална литература. Трябваше да изнасяме речи, пиеси и всеки поотделно да се сблъска с правоговор или да изпълни друга творческа задача. Смееше се с нас, ядосваше се и празнуваше с нас“.

Вдъхновяващите учители вярват в своите ученици (и им помагат самите те да повярват в себе си)

Въздействието от проста, безусловна вяра в ученика бе упоменато почти 70 пъти от отговорилите. Мнозина от нас са имали някакъв вид съмнение в себе си, но някои се потискат от това занапред в живота си. Вдъхновяващите учители имат дарбата да бъдат проницателни за потенциала на децата, докато другите не са способни да го видят – затова те носят дух на постоянство, за да подпомогнат ма дечицата да преоткрият себе си.

Гимназиалният учител по биология г-н Кирякос е бил онзи, подал ръка на Рейчъл Поф да намери нещата, в които е била силна и добра: „Просветли ме в това, че съм умна. Просто ми бе необходимо да го повярвам. Почина докато бях негова ученичка и плаках така, сякаш той бе част от семейството ми“.

Лаура Райли Спенсър е била насърчена от Либи Коуън да изгради самоувереност, като тази педагогическа практика я вдъхновява до ден днешен: „Тя бе убедена, че децата могат да постигат високи достижения и аз също прегърнах тази идея. Надявам се, че съм поне наполовина толкова добър учител на моя клас, колкото г-жа Коуън бе на мен“.

Вдъхновяващите учители обичат учениците си

Респондентите са използвали понятието „любов“ цели 187 пъти (и това не включва отделните 157 емотикона на сърца). Показването на привързаност към подрастващите, чрез малки, но смислени и мили жестове е най-докосващото нещо, което правят учителите.

Когато Мишел Мойл е била болна на легло и учителят и от четвърти клас Лиз Томас е пристигнала вкъщи с колекция от книги, за да я разведри – акт, който се е запечатал в съзнанието на Мишел 38 години по-късно. А ако домашните посещения не са възможни и едно телефонно позвъняване би свършило работа.

Кайла МакНийл във втори клас е имала учител на име Кейти Найгрен, която демонстрирала своята привързаност чрез игривостта си. „Тя ни обичаше всички. Личеше си в начина, по който преподаваше, като правеше ученето забавно – преобличаше се като динозавър или пилигрим. Никога не можеше да се предвиди какво имаше в арсенала ѝ от трикове“.
Учениците могат да усетят това и в нещо още по-простичко като например правилното произнасяне на имената им. Семейството на Джена Лоури постоянно се е местело. Спомня си как непрекъснато учителите са ѝ бъркали името. Точно за това е била подготвена тя и в първия си ден в 11-ти клас, когато г-жа Холман го е произнесла перфектно. Споделя, че в този момент е останала безмълвна: „Обръщаше към нас сякаш означавахме нещо драгоценно за нея. Завладя ни сърцата и поради тази причина приковаваше и вниманието ни“.

Като се върнем малко назад изглежда, че най-устойчивият начин да се докоснеш до детето, за да повлияеш положително на неговия или нейния живот – е чрез некогнитивните (ирационални) измерения като страст, търпение, разбиране и добро отношение. И когато такива ученици са късметлии и имат по един такъв учител в живота си, резултатите са налице и оставят до края на живота. В мнозинството от случаите бъдещите зрели личности са унаследили същия занаят – 145 от респондентите ни практикуват учителска професия, като предават същия дар на следващите поколения.

Както Фесте казва в „Дванайсета нощ“: „Няма тъмнина, а има невежество“. Да благодарим на всички носещи и съхраняващи светлината.

Източник: George Lucas Educational Foundation, май, 2017
Автор: Бети Рей
Снимка: George Lucas Educational Foundation
Превод: Антонио Костадинов, стажант в Български дарителски форум

© Всички права запазени 2018 @ Learningtogive.bg