20 лева: за мен и за другите

Лилия Рачева, Казанлък

20 лева са и много, и малко. Тях можеш да похарчиш  с лекота, но можеш и да помислиш дали да не отделиш малка част за някой друг, който се нуждае повече.

Това научиха децата с урока „Какво бихте направили с 20 лева“, който задава темата как парите могат да се харчат по различни начини, според приоритетите, които имаш и как да правиш разлика между нужди и желания.

В началото на часа попитах второкласниците за какво обичат да харчат парите, с които разполагат. Децата спонтанно отговориха, че биха похарчили тези пари за дрехи, за „щуротии“ от книжарницата, цветни дрънкулки, ароматизирани предмети, маски за Хелоуин, неща за хапване…  

Втората част от урока премина в игра, която оформи сред децата групи по трима с кратко време за вътрешна дискусия. Без влияние от моя страна, децата трябваше да вземат решение за какво ще похарчат тези 20 лева. После обсъдихме отговорите, всяка група беше изслушана, и идеите, които „печелеха” и впечатляваха, бяха свързани винаги с отговорите, които предполагаха, че част от парите могат да се заделят, за да помогнеш на някого.

Рефлексът у децата е останал от миналата година, когато провеждахме серия уроци, свързани с грижа за другите. Те междувременно подаряваха дрехи на съседи, които имат нужда или се грижиха за бездомни животни, без да наричат това „дарителство”. Сега обаче имат повече сетива за нуждите на околните. Разшириха представата си за дарителството и вече често са склонни да помислят и отвъд собствените си желания и нужди.

Въведох и още един акцент и тема от миналата година. Първокласниците тогава бяха много впечатлени от уроците за глада в Африка, за лишенията на децата, за съдбата на бежанците. Сега импровизирахме – ако си дете от такава страна, за какво би похарчил тези пари и самите ние какво бихме направили за такива деца. Отговорите бяха предимно – „ще даря дрехи и храна“.

Урокът развива умението да правиш разлика между желания и нужди, развива съпричастността, както и желанието да споделиш това, което имаш с друг, който се нуждае повече от теб.

Децата бяха страшно вдъхновени от темата и самия процес. Дори родителите останали впечатлени от реакциите на децата след урока. Благодариха ми, че развивам у тях състрадание и мисъл за другия.

А учениците с нетърпение чакат новите теми от програмата и честичко проверяват на учебното табло коя ще е следващата.