Създаване на дух на доброволчество

Описание на проекта

Започнах урока с въпроса „Вие, деца, отделяте ли време да помагате на някого?“ Децата дадоха много и разнообразни отговори – от това да помагат на член от семейството у дома, до това да помагат на съученици и приятели. Тогава попитах „Вашите семейства отделят ли време за помощ или друго нещо, насочено към човек или животно в нужда?“ Отговорите бяха свързани предимно с дарителството. Насочих учениците към даряване на време или умения и отново получих интересни и съдържателни отговори. Моите ученици и техните родители са чудесни хора, които неафиширайки, вършат често малки добрини – хранят бездомни животни, носят ги при ветеринар, ако е нужно, почистват блоковото пространство, проявяват грижа към деца настанени в защитени къщички, които са близо до училището или към децата настанени в специален дом близо до града ни. Това ми даде за пореден път увереност, че наистина има добри хора, които отглеждат добри деца – съпричастни, толерантни, усмихнати.

Тогава им дадох определение за това какво е доброволец и ги запознах с наръчника на доброволеца от TimeHeroes. Децата познават тази платформа, защото вече трета година, заедно с техните родители, подкрепяме като дарители много каузи. Огромен интерес предизвика начина, по който се организира една такава мисия. Те изразиха гласно желанието си да опитат да сами да организират такава акция, за да бъдат те доброволците, които са в основата ѝ. Обясних им, че се спазват правила, които гарантират успеха на такова начинание. Решихме да си водят записки в тетрадките-дневници и след това да опитат сами, на хартия, дали ще се справят. Четохме и обсъждахме много внимателно наръчника. Записаха си основните моменти за организиране на доброволческа акция. След това изгледахме видеото, в което хората с общи усилия реставрират сградата, в която живеят. Коментирахме как мислят, че се е случило всичко това, като се стараех да следваме стъпките от наръчника на доброволеца. Справиха се чудесно.

Тогава им предложих да дефинират, по редици, потребности в училището и в общността, които могат да бъдат решени чрез доброволчески проект.  След обсъждане, представители на групите, записаха на дъската идеите, които имат. Разбира се, част от тях не биха могли да изпълнят, но показаха, че са наясно със задачата, която им поставих – бяха изключително конкретни в предложенията си.

Изгледахме и видеото от Кариери с кауза. Зададох им въпроса „Какво носи доброволчеството на хората, които го вършат и лично на тях?“ Отговорите се обединиха около това, че носи радост за другите и за теб самия, че когато помагаш, се чувстваш удовлетворен.

Тогава им предложих, отново по групи, да създадат своя доброволческа мисия, но да бъде създадена по правилата от наръчника и да бъде по техните сили и възможности. Мотивирах ги с това, че наистина ни предстоят часове, в които ще го направим стъпка по стъпка и ще помогнем на някого. Децата се заеха с поставената задача с голямо желание. Предлагаха идеи, обсъждаха, търсеха възможности и всичко това, като следваха своите записки.

След приключването всяка група представи своя проект-мисия и получи обратна връзка от останалите, като отново държах да се придържат към наръчника на доброволеца. Справиха се чудесно, защото разбрахме, стъпка по стъпка, как ще се създаде необходимата организация за действие при мисията им, каква роля ще има всеки един от тях, как ще споделят с останалите, как ще информират за набиране на доброволци, как ще изберат подходящи доброволци и т. н.

Бях впечатлена от това, че десетгодишни деца успяха да представят чудесните си идеи пълноценно.

Със съобщението, че следващия час ще се срещнем с истински доброволци, завърших часа, но дадох начало на нови въпроси и любопитство към предстоящата среща. Оставих въпросите без отговор, за да увелича елемента на изненада.

В дните преди срещата децата се вълнуваха много. А в деня на срещата някои споделиха, че са се събуждали през нощта много пъти и са нямали търпение да дойдат на училище, за да видят истински доброволци. Целият ни ден беше изпълнен с емоция, нетърпение и любопитство.

След учебните часове при нас пристигнаха Фернандо и Анхела от Испания и Мариша от Полша. Съдействаха ни от Сдружение „Взаимопомощ“ в града и наш преводач беше техен представител – Атанас Митев. Децата поздравиха доброволците и в погледите им личеше огромно любопитство. С помощта на преводача се запознаха с тях, научиха откъде са, как точно са пристигнали в България, защо са избрали нашия град, каква дейност извършват тук. Всичко това научиха задавайки въпроси. Дори полюбопитстваха как изглеждат родните места на доброволците и с какво са известни. Получи се непринудена атмосфера, в която децата питаха за всичко, което ги вълнува и научиха как се става доброволец в Европа. Бяха много впечатлени от видеата, които доброволците споделиха с нас – на екологична тема, но предаващи посланието по много интригуващ и забавен начин. След всяко от трите видеа децата споделяха какъв извод са си направили. Изразяваха интереса си с ръкопляскане, което зарадва доброволците, защото те бяха автори на филмчетата.

Фернандо, Анхела и Мариша също питаха децата какво знаят за доброволчеството, дали са били доброволци, Учениците с охота разказваха за своите преживявания и впечатлиха гостите. Въпросите не спираха. Срещата продължи около час и половина. Беше вълнуващо преживяване, за което някои деца, веднага след края, звъннаха на родителите си и започнаха да им разказват.

Преди да се разделим подарихме на доброволците специално направени за тях картички, които да им напомнят за класа ни, а те ни казаха, че доброто, което правим сега е изключително важно. Казаха ни да продължаваме, защото от малките неща се случват големите. Ние обещахме да продължим по този път.