Трябва ли всички деца да ходят на училище

Описание на проекта

„Сега искам да ви попитам един въпрос: Трябва ли всички деца да ходят на училище?” – Цвети

Някои от учениците се провикнаха с „Дааа!”, други пък отговориха „Нее!” (на което аз се учудих). Започнаха да спорят и да казват само „Да”… „Не”… „Да”… „Не”, докато Цвети не въдвори ред и зададе въпроса по друг начин.

„Вие обичате ли да ходите на училище?” – Цвети

„Обичам да ходя на училище, защото се забавлявам.” – Сабина

„Ако не ходя на училище, ще пропусна толкова много неща.” – Кристиан Паунов

„В училище научавам нови неща, ходя в библиотеката.” – Жанет

„Училището е място, където се учим и правим добри дела.” – Дона

„Обичам да ходя на училище, защото не искам да пропусна нищо забавно.” – Ана

„Обичам училището, защото имам много приятели и в час по физическо възпитание играем футбол.” – Доминик

„Обичам да ходя на училище, защото тук са моите приятели, моята госпожа и научавам нови неща.” – Лилия

„Обожавам да уча.” – Михаил

„Напред – науката е слънце.” – Цвети

„Харесвам училището, защото всичко е забавно, тук са моите приятели.” – Боряна

„Разбрах, че сте немска паралелка. Когато бях и аз в училище, бях в немска паралелка и обичах да ходя на училище.” – Цвети

Нашият гост дори попита Лаура нещо на немски език и Лаура спокойно и уверено отговори правилно. Цвети продължи по редички, за да разбери от всеки доколко обича да ходи на училище.

„Тук са ми всичките приятели.” – Бранко

Учениците дори разказаха, че обичат да ходят на училище, заради леличката, която им чисти стаята.

„Диди е толкова добра и мила с нас. Никога не ни се кара, ако много ни е мръсна стаята. Другите лелички само ни се карат.” – Ана

„Разбрах защо обичате да ходите на училище. А сега ми е любопитно да чуя какви искате да станете, когато завършите училище и пораснете големи.” – Цвети

И сега стана интересно… Всяко дете казваше минимум по три професии, за които мечтае, а някои казваха 5-6. Та… в стаята се чуха палеонтолог, министър-председател, балерина, певица, готвач, продавач, детектив, изобретател, таен агент, танцьорка, дизайнер, футболист, китарист, фотографка, фризьорка, скиорка.

„Всеки от вас има талант и трябва да го доразвие, но първо трябва да минете през училище и да го завършите успешно. Например когато пазаруваш – трябва да знаеш математика; когато пътуваш – да знаеш география; когато пишеш писмо – да знаеш български език.” – Цвети

„Все още не съм решила точно каква искам да стана – може би съдия.” – Жанет

„Аз искам да си правя собствена марка автомобили.” – Александър Христов

„Затова трябва да учиш математика и… физика, мисля.” – Цвети

„Искам да стана художник и да работя в зоопарка, заради една книга. А, сетих се и друго – да се гмуркам.” – Кристиан Паунов

„Искам да стана лекар, бизнес дама, моден дизайнер, шпионин (таен агент) и учен химик.” – Лаура

„Ако вземеш кока-кола…” – Жанет

„…и ментов бонбон, ще експлодира.” – Антоанета

Чу се още ветеринар, зъболекар, учител, певица и актриса, сладкар, готвач, учител по английски език.

„Сладкар и готвач не е ли едно и също?” – Лилия

Цвети, Лаура и Жанет обясниха разликата.

„Как се нарича човек, който знае много езици?” – Лаура

„Полиглот.” – Цвети

„Екскурзовод.” – Илия

       „Не, полиглот. За да си екскурзовод също трябва да знаеш различни езици.” – Цвети

Лаура разказа на съучениците си, че ходи на курсове по китайски език и им преброи числата до 10 на китайски език. Повечето от класа не знаеха това за нея и приятно се изненадаха. Слушаха с интерес броенето. Жанет и Михаил можеха да броят до 20 на японски език. Разбира се, че и тях ги чухме 🙂 .

„Браво на вас! Вие знаете много и ходите на много извънкласни занимания, които още повече ви обогатяват. За всичко трябва знание. И затова трябва да ходите на училище.” – Цвети

„Аз не обичам да ходя на училище.” – Явор

Тук всички се учудиха (дори и аз) и се обърнаха към Явор.

„Шегичка 🙂 .” – Явор

„На мен ми е скучно по човекът и обществото, защото там учим много сложни неща – царе…” – Лаура

„На мен понякога ми е скучно следобяд в занималня.” – Жанет

„Да. И занапред ще имате такива моменти и учебни предмети, по които няма да ви е интересно, но трябва да минете този път. После ще видите колко ще ви е полезно и лесно. Тогава сега ще ви разкажа една история от моя живот. Когато бях на вашата възраст, майка ми все ме караше да уча таблицата за умножение, защото на мен ми беше трудна и не я знаех. Та, през лятната ваканция имах един голям лист, на който имаше всичките таблици, и постоянно ходех с него. Интересното се случи след това, в училище. В един час по математика учителката ме изкарва на дъската да реша задача (а учителката беше много строга и имаше показалка). Аз освен че се притеснявах дали ще успея да реша задачата, се и притеснявах, защото беше дошъл екип, който трябваше да ни снима за албума на училището. Аз пиша задачата, учителката ме наблюдава, екипът снима… След като си реших всичко, учителката се усмихна, екипът и той се усмихна (приключи със снимането). И аз съм усмихната, доволна от себе си. Щом екипът излезе, учителката почна – това не е вярно, поправя; това не е вярно в задачата, поправя и аз се притесних. Но за пред хората тя се усмихваше. Затова, ако не искате да изпадате в моята ситуация, системно и постоянно учете. Ученето е като синджир – всичко е навързано, взаимно свързано – ако изпуснеш нещо, оттам насетне всичко ти става трудно и неразбираемо.” – Цвети

„Знаете ли, че има деца по света, които искат да ходят на училище като вас, но не могат. Нямат средства. Предимно момчетата ходели на училище, защото за момичетата не достигали пари. В тези страни по-голям процент от жените са необразовани.” – Цвети

„Затова учете и не оставяйте днешната работа за утре. Не си отлагайте уроците, защото ще ви стане трудно. А когато е трудно, не е интересно, нали?!” – Цвети

В този ред на мисли на Цвети, Вяра показа една книга от втори клас, в която главният герой си отлагал днешната работа за утре (да измие чиниите в мивката). Един ден мивката се счупила, чиниите се счупили и разпиляли и героят имал още повече работа за вършене отпреди. Цвети хареса книжката и дори си записа заглавието и автора.

Срещата на Цвети с част от децата се пренесе и във фоайето на училището, където децата трябваше да продават на организиран от тях благотворителен мартенски базар. Нашият гост много хареса ръчно изработените мартеници и си купи десетина 🙂 .

Има безброй причини, заради които си заслужава да ходиш на училище, нали!?