Внасяне на положителна промяна в общността

Описание на проекта

Аз съобщих на децата темата за часа – „Внасяне на положителна промяна в общността” и Здрава попита:

„Разбрахте ли нещо?” – Здрава

„Не!” – отговориха децата.

„Звучи сложно, но сега ще ви обясня. Положителна какво означава – нещо хубаво, нещо полезно. Промяна – да промениш нещо, нали така?! Общност – група от хора, може да е малка група, може да е от повече хора. В този ред на мисли как можете вие да бъдете полезни. Как можете вие да допринесете за положителна промяна?” – Здрава

„Като даряваме.” – Ниа

„Като даваме храна.” – Антоанета

„Като помагаме на възрастни хора.” – Кристиан Паунов

„… да пресичат.” – Здрава

„Да.” – Кристиан Паунов

„Като помагаме на съученик.” – Александър Иванов

„Като кажем на лошите хора да бъдат добри.” – Михаил

„Лошото е, че лошите хора си правят лошо и това, което ние можем да направим, е да бъдем добри. Така добрите хора ще сме повече и лошите ще се чувстват глупаво и може да се променят към по-добро.” – Здрава

„Чакайте да ви питам нещо. Как един певец може да допринесе за доброто на хората?” – Здрава

„Като пее хубави песни.” – Вяра

„Текстът на песента има ли значение?” – Здрава

В един глас отговориха всички „Даа!”.

„Щом е да, я да ви попитам вие какви професии искате да имате като пораснете големи?” – Здрава

Мога да ви кажа, че до тук беше хармонията и високата сериозност на учениците. Урокът продължи по план, но с голяма доза смях. Смях имаше много и постоянно. Децата изброяваха, както винаги, много професии, а Здрава успяваше да ги вплита една в друга и наставаше голям смях 🙂 🙂 🙂  . Може би тук очаквате да прочетете цитат, но не мога да го пресъздам, защото нашият гост си преправяше гласа и изражението на лицето и децата „падаха” от смях. Аз… аз казах ли в началото, че Здрава Каменова е актриса? Не, не съм. Е, актриса е… при това комедийна и затова смехът беше неизбежен 🙂 . Истината е, че аз не успявах да си водя много записки, защото смешните ситуации следваха една след друга 🙂 . В класната стая настана смешен шум и Здрава трябваше да помоли децата да си затворят очите и устите.

„Затворете си очите… и устите. Наистина! Всички!” – Здрава

Тя отиде до чантата си и взе нещо. Скри го зад гърба си.

„Хайде сега си отворете очите. Успокоихте ли се? 🙂 Знаете ли аз какво работя? Актриса съм и съм писател. Написах книгата „Черното и бялото чорапче”. Идеята за тази книга дойде, когато съвсем случайно се запознах с една ромка. Знаете какво е ромка, нали? Запознах се с нея, тя ми разказа за своя живот и си допаднахме. Така след време станахме приятелки и след още време ми дойде идеята да напиша книга за черното и бялото чорапче. Това е книга за различните хора и как те могат да живеят заедно, да разговарят и да се разбират, въпреки различията помежду им.” – Здрава

И сега тя показа какво беше взела от чантата си по-рано.

„А сега, тук при вас, е … бялото чорапче 🙂 .” – Здрава

Наистина, Здрава беше надянала на ръката си говорещо чорапче. Вече не Здрава, а бялото чорапче с грачещ глас продължи да пита децата какви професии ще имат, като пораснат големи хора.

Ако досега се бяха смяли децата, то след появата на чорапа, те се превиваха от смях 🙂 .

„Ти си много тих. Струва ми се, че си добро дете. Добро дете е, нали? А какъв искаш да станеш, като пораснеш голям?” – Здрава

„Не знам още.” – Кристиан Вълов

„Искаш ли да си дизайнер на чорапи 🙂 ?” – Здрава

„Мм… не.” – Кристиан Вълов

„Пералня искаш ли да си?” – Здрава

„Не 🙂 .” – Кристиан Вълов

„Простор?” – Здрава

„Не 🙂 🙂 🙂 .” – Кристиан Вълов

„Не… :). Жалко. Нямаме допирателни точки 🙂 .” – Здрава

Целият клас в смях 🙂 🙂 🙂 🙂 🙂  .

Успях да заснема клипче, което улови част от неповторимите емоции на учениците, но няма как да бъде споделено на платформата на урока. Нищо… снимките също ще ви накарат да се усмихнете 🙂 .

След като чорапчето успя да попита всички от класа, Ани попита Здрава”

„А чорапът дава ли автографи?” – Ани

„Да 🙂 .”- Здрава

Всички взеха листчета, тетрадки и наобиколиха Здрава и чорапчето. Чорапчето даваше автографи, те го пипаха, пипаха му ръчичките и се радваха искрено. Тъкмо приключи чорапчето с автографите и незнайно кое дете попита Здрава дали може и тя да му се разпише… Тя се разписа и хайде всички отново я наобиколиха, за да си вземат и от нея автограф 🙂 🙂 . Тя даваше автографи, но и на нея й даваха автографи. Накрая Ани и Ниа подариха рисунка, на която бяха нарисували Здрава с надянато чорапче на ръката. Приликата беше поразителна 🙂 . (Можете да се убедите сами в галерията 🙂 .)

Това посещение толкова много ободри и раздвижи децата в днешния ден, че отдавна аз самата не ги бях виждала толкова засмяни и заредени с настроение.

Сред много смях и закачки, Здрава не забрави да обобщи темата на урока.

„Не забравяйте, че всеки ден можете да бъдете полезни на хората, на земята. Вие сте добри,  нека бъдем добри всички 🙂 .” – Здрава