Професии в служба на хората

Описание на проекта

Началото на темата поставихме с прочитане на, обсъдената с родителите, домашна работа. Много добре се бяха постарали децата да се информират от своите родители за професиите в служба на общността и доброволчеството. Разбира се, най-голям интерес бяха проявили към професиите на пожарникаря и на полицая. Интересен беше моментът, когато споделиха и професията на военослужещия като професия, която е в услуга на общността. Ако за първите две професии децата получават знания още от детската градина, то за последната те имат информация от родителите си, които, в голямата си част, са военнослужещи.

Тогава дойде моментът да направим разликата между стока и услуга. Изяснявайки новата информация, помолих децата да напишат в тетрадките-дневници професията, която биха искали да упражняват, като пораснат, както да и да изброят знанията и уменията, които ще са им нужни за това. Дадох им пример с моята професия и ги оставих да работят. Обсъждането оставих за по-късно. Исках да им дам още информация, която да им помогне да си изяснят и към коя сфера биха причислили мечтаната професия.

Дадох им примера с играта „Щанд за лимонада“. Те разбраха и веднага го свързаха с изработването на мартениците – влагаме средства за материали, но всъщност очакваме и печалба.

Изгледахме и обсъдихме презентацията „Трудът на хората“. Помолих, ако е необходимо, да нанесат корекции в тетрадките-дневници. След това изгледахме клипчета в You Tube, които имаха занимателен характер – по предложени инструменти да се отгатне професията. Клипчетата са на руски език и това още повече повиши интереса на децата. Повтаряха названията на професиите и на руски език и се впечатлиха колко близък е с българския понякога. Отново определихме кои професии са в сферата на услугите и кои – на стоките.

След това на дъската изброихме професиите, които са нужни на нашата общност, като ги разпределихме : услуги или стоки.

Помолих децата да споделят написаното за желаната от тях професия. Нямаше изненади: момчетата искаха да станат полицаи, пожарникари и военнослужещи, а момичетата –  ветеринарни лекари, фризьори, дизайнери, програмисти. Всеки беше успял да запише поне по две умения или по мъничко за това какво трябва да знае, за да практикува. Тази информация беше малка, но ми показа, че са наясно, че човек трябва първо да се изучи и тогава може да овладее дадена професия.

Определихме от коя сфера е всяка професия. Пожелах им да работят усърдно, за да осъществят мечтите си.

Така завърши първият ни час – емоционално, но с нетърпение да дойде следващият, когато щяхме да имаме специален гост – Мария Гинева, директор на Сдружение „Бъдеще за децата“.

Учениците ми са в четвърти клас и сметнах за нужно да научат по-конкретно за професиите, които са в услуга на хората, но в най-трудните им моменти. Мисля, че това е доста важно, имайки предвид естеството на програмата „Научи се да даряваш“. Наистина в компанията на Мария Гинева винаги е интересно и приятно, а разговорът – увлекателен. Децата се запознаха  с професиите на хората, които работят в Сдружение „Бъдеще за децата“ – психолози, логопеди, социални работници. Разбраха как те помагат и винаги са в услуга на нуждаещите се. Споделиха интересни  мисли и зададоха много въпроси, които ги вълнуваха. Срещата приключи с игра, която им достави голямо удоволствие.

На мен разговорът, който слушах, ми даде възможност да науча за конкретни страхове, които имат децата и които само специалист, като Мария Гинева, би могъл да извади наяве. Така опознах нова страна от децата, за която те не обичат да говорят. А бяха безкрайно искрени и очакващи отговори от нея. Получиха ги, научиха как да се справят с конкретен страх и изразиха желание за нова среща. Ще се постарая да я осъществя. Те имат нужда от това.

В тази връзка ни предстои още едно посещение – РСПБЗН в гр. Казанлък. Помолиха ни да го направим по-късно, когато е топло, за да могат децата да опитат как се гаси пожар с пожарникарските маркучи. Ще бъде уникално преживяване за тях. Ще го опиша тук, когато се осъществи.