Този урок е създаден съвместно с Фондация „Живот със Синдром на Даун” от Варна и цели да помогне учениците да осъзнаят, че това да си различен, не те прави по-малко достоен и с по-малко права в обществото. Занятието ще запознае учениците със Синдром на Даун и ще покаже различието през възможностите на хората с тази диагноза. Урокът провокира толерантност и вяра, че когато определени хора попадат в определена група или категория, не би трябвало да се поставят под общ знаменател, защото всеки има различен потенциал, способности и таланти. Продължителност: Едно занятие от 40 минути с подготвителна работа у дома и възможност за изнесени дейности
Докато аз се колебаех и изпитвах съмнения как ще реагират учениците ми на тази тема, дали няма да има реакция от страна на родителите, че ги „товаря емоционално“, седмица преди 21 март едно от моите момичета ме посрещна на вратата на класната стая с думите: Госпожо, знаете ли какво гледах в youtube, знаете ли какъв ден е 21 март и т.н…. Беше толкова въодушевена! Аз пък бях толкова щастлива, че усилията ми имат смисъл и „семенцето“ на добротата и съпричастността е посято“.
Въпросното момиче подготви предварително и кратка статия за Синдрома на Даун“, с която започнахме часа. Поговорихме за тези деца. Оказа се, че те нямат познати с тази диагноза, но са виждали „слънчевите деца“ по медиите.
След това изгледахме видето в youtube „Сестра ми е със Синдром на Даун, но това не ми пречи“:
След него имаше насълзени очи, затова преминахме към следващата задача- да оцветим чорапките- на всяко дете бях принтирала шаблона с комплект чорапи. Докато те работеха, обсъдихме каква е символиката на тези чорапи- всички сме различни, всеки има някаква особеност, но събрани заедно, правим такава пъстра картина.
Учениците бяха единодушни, че искат да си купим заедно шарени чорапи, за да подпомогнем летния лагер за семействата на децата със синдром на Даун. Предложих им да разгърнем инициативата, за да могат повече хора да научат за нея. Решихме:
В края на часа ги изненадах с информацията, че съм уговорила видео- връзка със Силви, майката на Микаела за следващата седмица. Така че този урок наистина се оказа първа стъпка в разработването ни на проектна работа.
Всъщност, това, че сме различни, е хубаво. Щеше да е скучно, ако всичко наоколо беше еднакво.
Как ли се чувстват родителите? Сигурно е много тъжно да имаш такова дете?
едно от децата предварително намери информация за синдром на Даун
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X