Прочети и дари

Описание на проекта

Директорът на Дома Десислава Велева имаше поет ангажимент седмица преди датата и не успя да присъства. Затова тя остави свои две заместнички, които ни посрещнаха много топло. Петя Александрова и Ани се бяха погрижили за всичко и ни посрещнаха като истински домакини. За децата имаше сокове, бонбони, соленки, сладкиши и много положително настроение. Част от възрастните хора вече бяха навън и ни очакваха.

В уречения час – 10:00 – бяха дошли Боряна, Захари, Ани, Александър Христов, Жанет, Александър Иванов, Боян, Лаура, Кристиан Паунов и Доминик. В 10 часа 10 деца 🙂 .

В началото на м. март съобщих на децата, че ще имаме изнесен урок от програмата „Научи се да даряваш” и къде ще бъдем. Разказах им и че в Дома има папагали, за които хората полагат грижи. Преди да започнат децата с това, за което се бяха подготвили, ме попитаха:

„Госпожо, къде са папагалите?”

„Вътре са 🙂 . Искате ли да ги видите?” – Петя Александрова

„Да! Много 🙂 .” – Жанет, Захари, Лаура, Кристиан Паунов

Петя ги заведе и им показа папагалите. Учениците много им се зарадваха. Но нали са деца и са любопитни:

„А това какво е?” – Лаура

„Това е трапезарията. Тук се хранят възрастните хора. Искаш ли да влезем? Ела, ще я отворя.” – Петя

Петя им показа трапезарията. Беше голяма, светла и много уютна. Смея да твърдя, че приличаше на ресторант. Петя показа и седмичното меню на старите хора. Децата го прочетоха и с „разочарование” казаха:

„Но те се хранят с по-вкусна храна от нашата. Вижте колко е различно менюто.” – Жани и Ани

Лаура беше водещ на тяхната програма. Тя се представи на старите хора и програмата стартира с песента „Баба Яга рок”. Някои от бабите пляскаха в ритъм, докато децата пеят, и се усмихваха на песента. От аплодисментите разбрахме, че песента им е харесала.

Тъй като „Баба Яга рок” е в стил рок, някои от момчетата имитираха свирене на китара, а Захари дори си беше донесъл своята китара. Щом имаме истинска китара, нямаше как Захари да не посвири наистина на нея. Взе си стол и с перцето изсвири мелодия. Боян също изяви желание и изсвири нещо мелодично… макар и плахо.

След това Лаура представи произведение от читанката – „Недочетената книжка” от Радой Киров. Учениците се бяха разпределили по роли и я прочетоха. Тъй като Ани беше едната мишка, си беше взела мъпет, изработен в училище, и с него „гризкаше” книжката (читанката). Бабите и дядовците искрено се смяха на прочетеното и актьорски пресъздадено от децата произведение J . (Наистина беше забавно 🙂 .) Третокласниците продължиха със стихотворението „Компютърът на Ани” отново от Радой Киров. В стихотворението се разказва за Ани, която постоянно забравя и губи вещите си, а компютърът й винаги знае къде са. Те четоха отново по роли и краят на стихотворението учуди всички (може да учуди и вас). Оказа се, че компютърът на Ани е… нейната баба 🙂 . И отново аплодисменти за „прекрасните и талантливи деца”, както се изказаха някои баби.

Дотук произведенията бяха кратки и затова децата прочетоха приказката „Две сестри”. След прочетеното Лаура поясни:

„Старата сестра е старата година, а младата сестра е новата година – 2018 и 2019 година.” – Лаура

След четенето последна отново песен – всички изпяха „Дотегна ми” – песен, в която децата пеят, че им е „дотегнало ученето, смятането…” . Наистина се представиха отлично.

„Нищо не се чува. Може ли да се приближите по-напред?” – каза една баба.

След кратко консултиране решиха да изпеят „Тих бал Дунав” и се приближаха много до своята публика. Изпяха страхотно – дори някои от възрастните хора се включиха и припяваха с децата. Усети се, че дистанцията се скъсява.

Тъй като времето наистина беше с нас – слънчево, тихо и топло, предложих на децата да прочетат стихотворението „Слънцето и книгата (диалог)”. Те четоха силно и ясно и мисля, че се хареса на всички.

За да не отегчим много възрастните хора, спряхме дотук с четенето, свиренето и пеенето.

„Сега сме ви подготвили една изненада. Донесли сме книги за вас и за вашата библиотека.” – Лаура

Всяко дете беше донесло по една или повече книги и мина сред възрастните, за да им ги подари. Някои ги взимаха с радост, други казваха, че не могат да виждат добре, затова не четат. А някои взимаха дори по две и казваха, че ще ги прочетат и ще ги върнат в библиотеката на Дома. Ани беше донесла и лупа. Веднага намери на кого да я дари.

„Има още една изненада. Донесли сме ви и кръстословици 🙂 .” – Лаура

„О, аз обичам кръстословици. Може ли една? 🙂 ” – баба Евдокия

Сякаш на кръстословиците повече се зарадваха. Лаура мина и раздаде петте книжки с кръстословици. Децата бяха събрали пари и аз ги купих. (Да знаех, че толкова ще ги харесат, щях да купя много повече.)

Един човек сред многото възрастни впечатли най-много децата. Те се запознаха с баба Станка, която е на 100 години. Учениците бяха възхитени и казаха, че досега не са виждали човек на 100 години.

„Та тя е на 1 век 🙂 .” – Лаура

Баба Станка им отправи много хубави пожелания и децата й благодариха.

„Тя не взима никакви лекарства. С разума си е. И когато я питаме как е доживяла до тази възраст, тя отговаря, че не се тревожи за нищо. Трябва човек да е спокоен. Всяка вечер яде по една ябълка.” – Петя

След раздаването на книгите и кръстословиците, Петя и Ани поканиха децата да се почерпят с хапване и сокове. Децата, разбира се, не отказаха 🙂 . Хапваха, пиха сок. Но не забравиха да почерпят и възрастните хора, които не можеха да станат и да си вземат. Боряна мина с кутия с бонбони. Ани – със солети, Жани – със сладкиши и всички им благодариха за вниманието.

„Захари, ти каза, че можеш да играеш шах. Попитай някого от бабите и дядовците дали иска да играе с теб.” – аз

Веднага дядо Веско се съгласи.

„Аз знам къде е шахът. Ще го донеса.” – Лаура

Лаура знаеше къде е, защото когато бяха вътре да видят папагалите, тя видя шаха на масата 🙂 .

Дядо Веско и Захари веднага седнаха и започнаха да играят. Дори си определиха залог. Ако Захари победи, дядо Веско да му подари шапката си. Дядото се съгласи. Играха, похапваха, мислеха, но в крайна сметка… дядо Веско победи 🙂 . Захари поиска реванш. Играха – този път Захари мисли повече, но… пак загуби от дядото. Стиснаха си ръцете и се поздравиха.

„Има ли друг желаещ за игра на шах?” – дядо Веско

„Аз искам. Но нали залогът остава – ако Ви победя, печеля шапката Ви?” – Боян

„Да 🙂 .” – дядо Веско

„Дядо ви Веско навремето е бил учител.” – друг дядо

„Ето защо се разбира толкова добре с децата и им грабна вниманието.” – аз

Баба Евдокия разказа:

„В Дома се грижат много добре за нас. Позволяват ни да излизаме. Аз лично ходя на църква, виждам се с приятелки, разхождам се, но сега съм със счупен крак и не мога много да вървя. Но сега ще си решавам кръстословици 🙂 .” – баба Евдокия

„Госпожо, сред бабите има баба, която се казва Ани. Моля, покажете ми я.” – Ани

Веднага помогнах на Ани да намери съименничката си 🙂 .

Малката Ани и баба Ани се запознаха. Баба Ани я прегърна и й пожела хубави неща за бъдещето.

Вече децата се бяха сближили с възрастните хора и около едно дете имаше 2-3-ма възрастни. Детето разказваше, а те го слушаха и обратно.

„Госпожо, как се казва бабата с червеното яке? Искам да ме запознаете с нея. Искам да си говоря с нея, но не знам как да започна… Какво да я питам?” – Боряна

„Не знам как се казва. Отиди при нея и си кажи името и я попитай тя как се казва. Попитай я какво прави през деня и така ще се заговорите.” – аз

„Госпожо, знаете ли, че една от бабите тук е рускиня. Тя е от Украйна и се казва Любов. Можете ли да повярвате… Любов 🙂 .” – Лаура

„Не, не знаех. Коя е? Покажи ми я.” – аз

И Лаура ми я представи. Лаура си беше говорила с нея и Любов й разказа за живота си.

„От 55 години съм в България. Имам двама сина, имам внучка, която е на 33 години, и имам правнук, който е на 5 години.” – баба Любов

„Аз съм на 9 години 🙂 .” – Лаура

Баба Любов взе на колене Лаура и започна да й милва косата и да я разпитва. Лаура разказа за своята баба и дядо, разказа за родителите си, а баба Любов и другите около нея я слушаха.

През това време Александър Иванов и Кристиан Паунов си търсеха партньори за игра на карти, но никой възрастен не се съгласи. Затова те седнаха и си играха… и си похапваха.

Забелязах, че Боряна и бабата, с която тя искаше да се запознае, си говорят много съсредоточено. Отидох при тях.

„Това е баба Веска. Тя е много мила.” – Боряна

„Аз като разбрах, че това дете се казва Боряна и веднага й изпях песента „Боряно, Борянке” и й я изтанцувах.” – баба Веска

Баба Веска отново ни изпя част от песента и показа стъпките от хорото. Боби се чувстваше добре в компанията й.

Баба Любов дойде да си вземе довиждане с мен и с децата и благодари, че сме дошли при тях.

„Ще се качвам в стаята си, защото ме болят коленете.” – баба Любов

И други баби и дядовци си казаха „Довиждане” с нас, защото искаха малко да си починат. Персоналът от Дома започна да прибира празните столове. Лаура и Доминик изявиха желание да им помогнат и те взеха по един стол. Лаура прибра шаха отново на мястото му. Видяхме и че родителите идват, значи наближаваше 12:00 ч.

Но изненадващо се върна баба Любов. Тя носеше снимка в рамка и други снимки, за да покаже своето семейство (деца, внуци и правнуци) на учениците. Ани, Жани и Лаура с интерес ги разгледаха.

Баба Веска целуна Боряна за „Довиждане” и разказа на майка й за какво са си приказвали.

В разговорите ми с Петя Александрова и Ани разбрах от какво предимно имат нужда хората в Дома и в най-скоро време с родителите от класа ще се постараем да ги набавим и отново ще се върнем.

Бабите и дядовците ни казаха отново да се върнем, защото им е било приятно с нас. Ние им обещахме да се върнем и следващият път да сме с по-голяма част от класа.