Разговор за културните различия

Описание на проекта

Предварително бях поставила задача на учениците да помислят познават ли добре своите съседи- имена, професии, членовете на семействата им; както и да преценят доколко близки са с тях.

Така и започна урокът ни- няколко деца разказаха за своите съседи. Познавайки децата, умишлено посочих такива, чиито разкази да се различават. Исках да има както добро междусъседство, така и такива, които „не си говорят“.

Като цяло се оказа, че децата помежду си се познават; познават и родителите на другите деца, макар не на всички да знаят имената и точните професии. Тези, които живеят в блоковете на един от жилищните комплекси в града, споделиха, че всички деца играят заедно и се разбират, независимо от етнос или материално положение. Само двама ученици, живеещи в квартал със смесено население,  казаха, че родителите им не им позволяват да играят с ромски деца. Помолих ги да обяснят причини. Самите те казаха, че не знаят точно, предполагат, че е заради ромския им етнос, но допълниха, че в училище тази забрана не съществува и тук те общуват с тях спокойно.

В нашия клас има деца от ромски произход, които се справят много добре с учебния материал, контактуват с всички, приятели са. Припомних им този факт и разговорът ни продължи в посока на това, че етносът, религията, културните и финансови различия не би трябвало да са пречка за едно добро приятелство.

За да събудя активността им, обявих състезание- кой пръв ще открие с помощта на телефона си и интернет кое е мотото на ЕС. „Единство в многообразието“ ни даде следваща отправна точка за размисли.

Заедно стигнахме до извода, че различието не е пречка, а ресурс; то може да ни обогати, да научим нещо ново; че така, както в клас живеем и учим задружно, и приемаме различните, така трябва да бъде и в общността, където живеем; и ако някои от родителите все още не споделят тази идея, те, децата, са тези, които носят промяната.

Отново стигнахме до важната думичка, която през цялата година използваме, когато трябва да решим проблем или конфликтна ситуация- толерантност. Казах им, че има един много известен руски писател, Достоевски, който преди малко повече от 100 г. казва: „Красотата ще спаси света.“

Днес истината е, че „толерантността ще спаси света“.

За финал помолих децата да съставим нови думи с всяка от буквите на думата толерантност, които да изразяват нашето отношение към културните различия- татковина, обич, любов, единни, радост, ангел /добър човек/, надежда, търпимост, народ, отечество, състрадателност, топлина.