Синдром на Даун и толерантност в обществото

Описание на проекта

Този урок е най-поучителен и същевременkо тежък и много състрадателен.Естествено започнах с въпроса дали са чували за Синдрома на Даун. Няколко деца бяха чували. Разказах им накратко за децата страдащи от тази болест и естествено заваляха и въпроси. За жалост много малко се говори за тези деца и съответно обществото е не информирано колко добри ангелчета са всъщност те. Възложих им задача да нарисуват по един чорап и да го оцветят. Реших, че готовите шаблони не ми се нравят. Децата трябва сами да изпълняват задачите си. За тяхно учудване нямаше еднакви по десен и форма. Някои дори нарисуваха по два, но оцветени различно.Все още не им беше ясно защо рисуват чорапи. Обясних им, че те са символ на болните деца и в чест на трите хромозоми днес хората съпричастни към проблемите на Синдрома на Даун обуват шарени, цветни или просто различни чорапи.
Подобна инициатива съществува в Европа и САЩ и се провежда всяка година, като част от глобалната кампания по повод 21-ви март, Международния ден на хората със Синдром на Даун. Денят – двадесет и първо число на третия месец не е избран случайно, а за да покаже, че синдромът на Даун е свързан с тризомия (три копия) на 21-вата хромозомна двойка. Изгледахме  „Сестра ми е със Синдром на Даун, но това не ми пречи“и известно време никой, нищо не казваше. Децата бяха объркани и безмълвни. Диляна пречупи мълчанието с коментар“ Колко съм неблагодарна. Имам здрава сестра а постоянно и се карам и я отбягвам“ от този извод и други подобни коментари имаше. Исках да завърша урока с идеята, че тези деца са различни, но трябва да се приемат в обществото като едни от нас. Гузните каки и батковци промениха извода. Не съжалявам, та това беше едно страхотно осъзнаване и дано поуката да се запази!