Управление на отпадъците

Описание на проекта

„Знае ли някой какво е разделно събиране на отпадъците и рециклиране?” – Жани

Илия, Александър Христов и Михаил разказаха подробно на съучниците си и така отговориха на въпроса на Жани.

„В сивите кофи могат да се изхвърлят други неща… Отпадъци, които не са за жълтите, сините или зелените контейнери.” – Явор

„А знаете ли защо хората изхвърлят неща до кофите, а не вътре в кофите?” – Жанет

„За да може да ги вземе някой.” – Ани

„За да не заседнат в камиона.” – Александър Христов

„Повечето хора изхвърлят отстрани на кофите отпадъците, за да могат други хора да ги използват за суровини.” – Жани

„Когато всички боклуци са в една кофа, знаете ли как се разделят?” – Вяра

„В завода има жени, които разделят отпадъците.” – Боян

„Какво означава рециклиране?” – Жанет

„Идва от цикъл, т.е. нещо, което се повтаря.” – Александър Христов

„Рециклиране е, когато се смила нещо и от него се прави друго.” – Сабина

„Добре! В добра посока сте, но аз чакам друг отговор 🙂 .” – Жанет

„От материал правиш повторно друго нещо.” – Лилия

„Вие изхвърляте ли разделно?” – Жани

„Ние искаме да изхвърляме разделно, но до нас няма кофи за разделно изхвърляне.” – Доминик

„Ние изхвърляме разделно.” – Стоян

„Ние вкъщи изхвърляме разделно боклуците. На Драгалевци събираме в отделен контейнер обелките от банани, от ябълки и други плодове, зеленчуци и след това тати ги изхвърля в почвата. Той казва, че така тя се подхранва.” – Сабина

Жани извади от „Торбата за изненади” една пластмасова бутилка и разказа как тази бутилка може да се рециклира и да бъде отново бутилка или пластмасова чаша. Показаха и пластмасовата чаша.

За да поощряват съучениците си да взимат участие в техния урок и да дават правилни отговори, Вяра, Жани и Лаура бяха изработили предварително гривни и им ги подаряваха. Определено децата имаха по-голям хъс за участие 🙂 .

Водещите на урока бяха измислили и игри, защото знаеха, че целият клас обича всякакви игри. Та… Децата трябваше да се разделят на два отбора – те решиха да са момичета срещу момчета. Имаше плик с най-различни отпадъци („Торба за изненади”). Отборите трябваше за една минута да разпределят отпадъците в други три плика – жълт, зелен и син – за хартия, за стъкло и за пластмаса.

„Момчета, първо ще са момичетата, защото те са дами.” – Жани

Отборът на момичетата беше в готовност и когато дадоха знак, те веднага взеха отпадъците и ги разпределиха в кофите. Вместиха се във времето. Жани констатира, че и 13-те отпадъци са разпределени правилно.

Ура за отбора на момичетата.

Следваха момчетата. Те се бяха нахъсали и си обещаха, че ще спечелят. Беше даден сигналът за старт и момчетата със светкавична скорост разграбиха отпадъците от торбичката и бързо ги сортираха на правилните места. Приключиха и те в точното време. Жани преброи отпадъците и те бяха 13 и бяха разпределени правилно.

„И двата отбора печелят.” – Вяра

Щом и двата отбора завършиха наравно, няма за никого гривни.

Условието на втората игра беше децата да се подредят в една редица и със затворени очи да напипат жълтата торбичка, синята и зелената и да познаят коя за какво е. Но не да напипат цялата торбичка, а само ъглите й 🙂 . Това условие на играта изобщо не затрудни децата. (А аз се чудех в началото на урока защо тези три торбички са толкова различни!) Зелената хартиена торбичка е съвсем нормална, жълтата (за пластмаса) е цялата смачкана, а синята (за хартия) е от по-твърда хартия.

Те се подредиха в колона и по двама минаваха, напипваха ъглите на торбичките и разпознаваха коя коя е и за какво е. Жани следеше децата, а Лаура и Вяра раздаваха гривни на успешно справилите се. Участниците много се вълнуваха. Всички се справиха успешно.

Толкова много се вълнуваха от играта и от наградите, че дори на Бранко му се скъса спечелената гривна. Но той не се разстрои. Събра си мънистата и си ги взе.

Със сигурност учениците знаеха как трябва да се разпределят отпадъците и този час беше един хубав повод да си припомнят.

Но изненадите не свършват дотук. Лаура,  Жани и Вяра бяха подготвили шоколадчета за своите приятели. В края на часа те минаха и дадоха на всяко дете. Почерпиха се всички за добре представения урок 🙂 .

След урока Александър Иванов дойде при мен и ми показа опаковката от шоколадчето си:

„А това отива в плика за хартиени отпадъци.” – Александър Иванов

Браво на Лаура, Жани и Вяра! Браво за активното участие на класа!

P.S. За подготовката на този урок аз нямам никакво участие.