В търсене на доброто

Калинка Русалова, Пловдив

Какво е хистокинет и с какво точно се занимава хистологичният лаборант? Тези и още много други интересни подробности от ежедневието на хората, работещи в лаборатории, научиха децата от 3 „б“ клас в основно училище „Васил Левски“, Пловдив.

Истински очаквана традиция в следобедните часове станаха срещите на ученици с родители, с които да си говорят за различните професии, за реалните неща от живота и за възможностите да правиш добро. В един такъв час гостуваше майката на Емо – един от нашите ученици. Тя разказа интересни неща за своята професия – хистологичен лаборант. Децата се запознаха с работата на хистокинета – машина за обработване на човешки материали, която много помага на лаборантите. Докоснаха се и до истински проби, които разгледаха през микроскоп. Разбраха колко е важна тази професия за живота и здравето на хората и въпреки всички отговорности и знания, които изисква, вече има желаещи да станат лаборанти и да помагат на останалите.

Ученици от доброволческите клубове в училището пък осъществиха видеовръзка с петокласниците от СУ „Христо Ботев“ в Горна Малина (също част от програмата „Научи се да даряваш). Те са обединени от обща мисия – да говорят за доброто, да го търсят, да оценяват малките жестове и да се стараят да правят добри дела. Петокласниците разказаха на своите нови приятели с какви предизвикателства се срещат в училище. Учениците от 3 „б“ клас от своя страна споделиха за интересните си преживявания, свързани с  международния проект „Save Europe, Save the Earth“. В него те като единствени представители от България си партнират с деца от Италия, Гърция, Румъния, Кипър, Испания и Турция. Петокласниците бързаха за среща в Центъра за социални дейности, където ще изработват мартенички заедно с деца със специални образователни потребности.

Учениците от двата доброволчески клуба се споразумяха за в бъдеще да обсъждат общи проекти, свързани с добри начинания, и завършиха видеовръзката с песен за приятелството: „За приятелството трябва да се борим всеки ден, то е свято като хляба, от съдбата подарен. Колко хубаво е само да усещаш ей така до сърцето друго рамо и протегната ръка!“