Уроци онлайн: Различието е богатство

Албена Цветкова, Вършец

„Различията и уникалността на всеки от нас допринасят за красотата на света”. В това са убедени децата от 6-ти ”б” кл., СУ „Ив. Вазов“, гр.Вършец след урока „Синдромът на Даун и толерантността в обществото”.

Започвам с малко подробности за новата онлайн организация: оказва се, че форматът на обучение не затруднява часовете по програмата „Научи се да даряваш“, а напротив – дава възможност за включване в темата на деца от повече класове. Всяка паралелка в училището има своя „класна стая“, обособена като затворена ФБ група, където членуват учениците, преподавателите, родители, а дори и ръководството на училището. По време на онлайн обучението се спазва графикът, съгласно действащата учебна програма, като учебните часове са по 30 минути. Темите от „Научи се да даряваш“ преминават предимно в часовете за занимания по интереси в следобедния блок, част от ЦДО (целодневната организация на обучение). За да провеждаме часовете използваме създадените ФБ групи, и ако интернетът позволява – Zoom (платформа, през която имаме и видеовръзка с децата).

Темата за „Синдромът на Даун и толерантността в обществото“ беше представена поетапно във всички пети и шести класове в училището. В момента я адаптирам и за колегите в начален курс, които проявиха голям интерес и също ще я разгледат скоро.  Ще „присъствам“ и в 3-ти клас. Там очаквам допълнителна подкрепа и интерес, тъй като децата са членове на ФБ групите чрез профилите на родителите, сред които има учители, медицински работници, служители в МВР….Те подкрепят всяка добра идея за развитието на децата си по пътя на доброволчеството и дарителството.

През миналата учебна година урокът беше интегриран като част от цялостна и доста популярната кампания в училището за „шарените чорапи“( знаете – хората със Синдром на Даун често са наричани „най-слънчевите хора на планетата“ и един от ведрите начини да покажем слънчево настроение и това, че приемаме разнообразието на света е, като обуем шарени чорапи). Чрез тази кампания популяризирахме темата за различието, не като дефицит, а като възможност и формирането на толерантност у децата. Фокусът беше повече върху децата със синдром на Даун или с някакъв вид интелектуални увреждания, към които не просто трябва да сме толерантни, а да ги подкрепим в различието и да го видим в неговата уникалност.

Сега обаче, в контекста на епидемията и вероятността да има все повече бедстващи хора,  разширихме темата. Децата видяха толерантността към различието в много други посоки – съчувствие и помощ към болен или към възрастен човек.  Дори започнаха да дават примери как те помагат в ситуация като сегашната. В края на часа всички бяхме убедени, че различията и уникалността на всеки от нас допринасят за красотата на света. Учениците отправиха прекрасни послания, посветени на всички различни деца.

Вторият извод, до който достигнаха е, че днес и сега е времето, в което повече от всякога трябва да се подкрепяме и да бъдем един до друг. Часът протече съвсем нормално, съгласно плана на урока, даже една идея по-добре, защото „в клас“ освен мен е и възпитателят от занималнята, т. е. ставаме двама учители. Децата задават въпроси в месинджър, или директно в Zoom в зависимост от възможностите за връзка.

Колегите ми бяха много впечатлени от урока и ме помолиха за достъп до сайта на „Научи се да даряваш“ (с моя акаунт), за да си изтеглят други теми за съответния клас, които биха били интересни и полезни.

Предстои ми урок на тема „Най-добрият ден“ и не виждам никакъв проблем да го направим заедно – с деца, с колеги, с родители. В очакване на по-добри дни за всички нас.