Права и закони

Описание на проекта

Темата „Права и закони“ беше разгледана в рамките на пет учебни часа.
Предварителната подготовка включваше събиране на информация за различни институции. Класът беше разделен на групи от двама или трима ученика, които посетиха информационен офис на евродепутат, Община Трявна, районния съд, агенцията „Закрила на детето“, дирекция „Социално подпомагане“ и РПУ- Трявна. Всяка от групите проведе анкета с представители на съоъвеъната институция.
В учебния час учениците споделиха събраната информация и разказаха как е протекло посещението им. Оказа се, че в различните институции процедират по различни начини при подобна ситуация: едни отговарят веднага, на място; други – след известен срок подават информацията в писмен вид; трети – искат официално запитване и итговарят по е-майл. Учениците създадоха информационен бюлетин за посетените институции, който качиха в сайта на училишето.
Учениците коментираха понятията човешки права, Конституция, демокрация, държавна институция, НПО, изборен процес, които бяха записани на флипчарт. В рамките на дискусията стана ясно, че макар и да нямат точна дефиниция, учениците познават тези термини. На коментар бяха подложени също и правата на човека, в частност и правата на детето.
В края на часа проведохме две практически дейности като приложение на наученото:
 Учениците направиха писмени преложения за правила, по които да работи класът и за санкции, ако правилата не се спазват. След кратки коментари, разиграхме изборен процес с тайно гласуване. Приетите „правила на 9а“ са записани на флипчарта в класната стая и са публикувани в групата на класа във фейсбук.
 Проведохме импровизиран (без предварителна подготовка) дебат на тема „Да се върне ли смъртното наказание в НПК на България“. Учениците влязоха в ролите на народни представители, обсъдиха на групи казуса и проведоха „Парламентарно заседание“, което приключи с гласуване по правилата на НС.
През втория час от урока говорихме за гласуването не просто като демократичен процес, а като голяма отговорност. Разгледахме казусите: Какво би станало, ако само на едната половина от стаята е позволено да гласува? Или какво би станало, ако на хората, които живеят в сградите с нечетни номера, не могат да изразяват мнението си пред законотворците? Учениците развихриха въображението си в много интересен спор, крайният резултат от който беше оценката на процеса на гласуване като най-ефективния инструмент на демокрацията.
С учениците си припомнихме техните права и задължения, дефинирани в ЗПУО и ПДУ. За моя изненада, за пръв път нямаше коментари и спорове по текстовете. Това е показателно, че учениците приемат необходимостта от правила и имат готовност да ги спазват. Обсъдихме също демократичните начини за участие на гражданите и в частност – на учениците в управлението на училището. В тази връзка направихме избор на ученически съвет на класа: предложените кандидатури изписахме на дъската и изслужахме кратки обосновки към всяка от тях. След това учениците получиха правото с маркер да поставят тикчета на три от предложенията. След преброяване на тикчетата беше определен представителния орган на класа. Учениците сами определиха начина на избиране като: пряко и явно гласуване.
Третият час по темата беше проведен в изключително неформална обстановка: някаолко пейки в парка, които побраха целия клас. Това обаче съвсем не направи избора ни „Коя институция да посетим“ по-лесен. Учениците бяха впечатлени от събраната информация и им беше трудно да решат кое от предложенията да предпочетат. Накрая надделя мнението да посетим РПУ – Трявна ( в анкетата служителите на МВР бяха отговорили нетрадиционно на два от въпросите: колкото и хора да работят тук – няма да е достатъчно и тук няма работно време – работи се денонощно). Свързахме се с приемната на РПУ – Трявна и дадохме заявка за посещение, като обяснихме по какъв проект работим и каква е целта на посещението ни.
В посоченото време бяхме посрещнати пред сградата на РПУ от инспектор Детска педагогическа стая. Той грабна вниманието на учениците и успя така ги увлече, че не мога да ги накарам да си тръгнат накрая. Показа им абсолютно всичко: приемната за граждани, паспортната служба, кабинета на Началника, следствения арест…. и т.н. Дори спря един полицай, който отиваше на оглед на местопрестъпление и подробно разгледахме какво носи в служебното си куфарче. Поискахме да се снимаме в помкещението, в което се разпределят ежедневно задачите на всеки случител, но ни беше обяснено, че на територията на РПУ снимането е забранено. Посещението продължи много повече от един учебен час и свърши само защото инспекторът имаше професионален ангажимент.
В последния, пети час, по темата всички ученици написаха кратки есета за посещението. Освен впечатленията си за общата атмосфера; от сградата като материална база; от хората, които работят там и от отношението им към нас, в есетата се децата описаха и как са се чувствали: безспорно общото чувство беше чувството на респект към тази институция и към хората, работещи в нея.