Bсеки човек има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази Декларация, без никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение. Oсвен това, няма да се допускат никакви различия, основани на политическия, правния или международния статут на държавата или територията, към която човек принадлежи, без оглед на това, дали тази страна или територия е независима, под попечителство, несамоуправляваща се или подложена на каквото и да е друго ограничение на суверенитета. Член 2 от ВСEOБЩA ДEКЛAРAЦИЯ ЗA ПРAВAТA НA ЧOВEКA ПРEAМБЮЛ "В нашата страна в мир и хармония живеем заедно българи, арменци, евреи, турци, роми и представители на по-малки етнически групи. Всяка от тях има своите бит, традиции и обичаи, които съхраняват нейната идентичност. Всяка от тях почита и своите празници и светци. Но… най-хубавият празник е този, който е споделен и общ."
Увод: Правата на човека са етични принципи или социални норми, които задават определени стандарти на човешко поведение и са защитени като законови права от местното и международно право. Обикновено те се разглеждат като неотчуждими фундаментални права, които „всяка личност притежава по рождение, само защото тя или той е човешко същество“, и които са „присъщи на всички човешки същества“, независимо от тяхната националност, местоположение, език, религия, етнически произход или някакъв друг статус. Те са приложими навсякъде и по всяко време в смисъл, че са универсални, и са егалитарни в смисъл, че са еднакви са всеки човек. Изискват съчувствие и върховенство на закона и налагат на всяка личност задължението да уважава правата на другите хора. Те не трябва да се отнемат, освен в резултат на справедлив процес и въз основа на конкретни обстоятелства.
Доктрината за правата на човека е крайъгълен камък на съвременната световна политика, оказвайки значително влияние върху международните отношения, международното право, дейността на глобалните и регионални институции, политиката на отделните държави и работата на неправителствените организации. Точното значение на термина „права“ е противоречиво и е предмет на продължаващи философски спорове. Макар да има консенсус, че правата на човека включват широк кръг права, като правото на справедлив процес, защитата от робство, забраната на геноцида, свобода на словото, свободата на словото или правото на образование, няма съгласие кои от тези конкретни права трябва да бъдат включени в общата рамка на правата на човека. Според някои автори дефиницията на правата на човека трябва да е относително тясна, за да се предотвратят най-тежките нарушения, докато други се застъпват за по-високи изисквания.
Идеята за правата на човека се развива едва в последните няколко столетия, докато правната система преди това се основава на „сложни системи от задължения… представи за справедливост, политическа легитимност и човешко благоденствие“, която е изцяло независима от концепцията за права на човека. Неин предшественик е идеята за естествените права, която води началото си от средновековната школа на естественото право, придобива известност в епохата на Просвещението с работите на философи като Джон Лок, Франсис Хътчисън и Жан-Жак Бюрламаки и играе важна роля в политическия дебат на Американската и Френската революция в края на XVIII век. На тази основа през втората половина на XX век се развива съвременната система на правата на човека, като подтик за това дават насилията на Втората световна война и Холокоста. Кулминация на процеса е приемането на Всеобщата декларация за правата на човека от Общото събрание на Организацията на обединените нации в Париж през 1948 година.
Съвместно участие в празнични чествания: Две празнични събития отбелязаха учениците от СУ „Иван Вазов“ още в началото на месец януари – най-празничният от всички месеци: честването на Йордановден и Ромската Нова година.
Йордановден или Богоявление е един от най-големите християнски празници в българския народен календар. На този ден Св. Йоан Кръстител е кръстил Божия син във водите на река Йордан. Българинът вярва, че в нощта срещу празника небето се отваря и Господ изпълнява желанията. Светото кръщение пък е едно от седемте тайнства на вярата, при което човек се очиства от греховете.
Станалият вече традиционен за Вършец ритуал по спасяване на Светия кръст и Велик богоявленски водосвет, отслужен от свещеноиконом Петко Балджиев, бяха организирани от Община Вършец и църковното настоятелство на храм „Свети Георги “ при „Банския вир” в близост до Минералната чешма.
За трета поредна година жителите и гостите на курортния град видяха уникалното „мъжко хоро”. В атракцията участваха самодейна група „Йордановден”, чиито членове са от различни краища на България, техни приятели, както и местни момчета от Вършец. Представител на 11 а клас беше Ивелин Анатолиев Тодоров. Той сподели, че участва в ритуала преди всичко за здраве, защото според народното поверие този, който извади кръста, ще бъде здрав и щастлив през цялата година.
Следващият споделен между учениците празник, беше Василица, или Ромската Нова година. Традиция е тя да бъде отбелязвана в училището, тъй като над 50% от учениците са от ромския етнос. В рамките на три учебни седмици беше проведен интердисциплинарен проект по предметите, български език и литература, география, история, ИТ и музика с участие на учителите и ученици от 6, 7, 8, 9 и 11 класове. Финалният завършек на проекта „Загадката на равенството“ беше изборът на „Мис Успех“ 2018 в Актовата зала, където ромските момичета представиха пред публика обръщенията си „Моето послание към света днес“.
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X