Различието е ценност

Младен Владимиров, класен ръководител, 7-ми клас

СУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Смядово

„Училищният автобус“ е игра – за разбиране, осмисляне и приемане на различията между нас.

С нея въведох темата за различията и толерантността.

„Ще седнете ли на свободното място до: дебеличко момче, което яде баница, или до бедно дете от ромски произход, или до изрусено момче, или до момиче с шалвари и забрадка? А до момче, което не вижда добре и изглежда със специални потребности?

Вероятно този списък може да бъде безкрайно продължен.

Предложих на децата горните казуси и дискутирахме защо отбягваме някои хора и какво представлява предубеждението? Убедени ли сме предварително в нещо и как променяме тези свои представи?

Децата с интерес влязоха в разговора и обсъдихме как и защо възниква предубеждението, как го преодоляваме. Коментирахме и актуални примери в обществото за нетолерантно и агресивно отношение, основано на предубеждение. Например, информация от новините за случаи на изгонване на деца на бежанци от училище.

Идеята беше след урока децата по-лесно да могат да се поставят „в обувките на другия“

Предложих и друга игра – „Александър и Мехмед“ (Мехмед може да е от турски или ромски произход, в зависимост от региона и от състава на групата).

Учениците се разделиха на 4 малки групи и всяка от тях описа историята на едно момче на 10 години. Героят е представен чрез своя живот в семейството и училището, чрез своите мечти, любими занимания, приятели и страхове. Всъщност децата разбраха колко еднакви са и мечтите и страховете ни и колко всъщност си приличаме.

В края на урока всички се съгласихме, че различието е ценност, която ни развива и обогатява, дава ни възможност да проявим любопитство, интерес, да предложим подкрепа и приемане.