Аз и светът на възрастните

Лилия Рачева, класен ръководител 4-ти клас

ОУ „Н. Й. Вапцаров“, Казанлък

Преди началото на поредицата от часове по тази тема децата работиха у дома със своите родители върху биографичните си данни. Получиха списък, който ги ориентира как да съберат нужната им информация, с която започнаха работа в училище. Беше им интересно да научат много нови подробности от своите биографии. Споделяха всичко, което ги вълнуваше и не бяха чували до този момент. Създадоха и родословно дърво на своето семейство и роднини.

Самото записване на биографиите не беше от най-любимите неща, които биха могли да правят, но знаеха, че най-интересното тепърва предстои.

След този нелек труд започна подготовката за изработване на специалните кутии за спомени, които щяха да получат трима възрастни. Разделих децата на три екипа и те вложиха много старание в работата си. След това с възрастните ни свърза Красимира Димитрова – един от директорите на Сдружение „Бъдеще за децата“ в Казанлък. Тази година не беше  лесно (чисто административно) да посещаваме дом за възрастни хора и затова променихме начина на провеждане на урока.

Когато кутиите бяха готови, поставихме вътре писмото, изработен от децата сувенир-пчеличка и малка почерпка за нашите нови приятели. Дадохме ги на г-жа Димитрова, а тя имаше ангажимент да ги предаде на съответния възрастен човек. След това ни изпрати снимки как възрастните хора получават кутиите и след като с децата ги видяхме, решихме кой екип кого от гостите ще посрещне – според получената от тях кутия за спомени.

В оставащото до срещата време децата се подготвяха за предстоящите интервюта, с които да опознаят възрастните хора  – въпроси, поведение, отношение и реакции при различни ситуации, ако възникнат такива в процеса на разговора. Родители приготвиха вкусна почерпка, с която да посрещнем новите ни приятели.

Дойде и денят на срещата. С голямо вълнение посрещнахме Тодор Георгиев на 81 години, Иванка Бонева на 98 години и Донка Гемишева на 81 години. И тримата влязоха с усмивка в класната стая, което стопи притеснението у децата от предстоящата работа, която ги очакваше.

Най-напред поговорихме за „Научи се да даряваш“ и работата ни в тези часове. Разказахме на какво са ни научили уроците в тях и колко ценни приятелства сме създали. Разказахме как сме успели да станем по-организирани, но и по-способни да виждаме хората около нас. Да имаме време не само за учене, но и за извършване на добрини, подкрепени от семействата на децата. Накрая обобщихме, че ни предстои още един от ценните уроци на програмата, който ще опитаме да превърнем в ново приятелство.

След като гостите се представиха, а децата попитаха как да се обръщат към тях (интересно: дядо Тошко, баба Иванка, г-жа Гемишева!), екипите заеха своите места и поканиха своите нови приятели.

Децата говориха надълго и нашироко със своите гости. Всеки член на екипа имаше подготвени въпроси. Всеки записваше отговорите. След това дойде ред и на кутиите със спомени. Вътре имаше снимки, както и рекламна брошура на изложба с модел г-жа Гемишева (изложбата е от снимки на нейната дъщеря и в момента може да се види в града ни – майката притежава дрехи-уникати, шапки-уникати и е позирала на своята дъщеря). Много интересни спомени споделиха гостите с децата, а те не спираха да питат и да записват, но май повече запомняха.

Срещата продължи 90 минути. И все имаше какво да си кажат представителите на тези толкова далечни поколения и да научат взаимно интересни и вълнуващи неща един за друг.

Преди да се разделим се уговорихме за втора среща. На нея ги помолихме да ни разкажат за игрите от тяхното детство. Децата са записали игрите на своите баби и дядовци и ще видим имат ли нещо общо децата, независимо от годината, в която са родени.

Разделиха се с прегръдки и обща снимка.

И отново ги очакваме.