Агресия и насилие

Описание на проекта

1 час

 

Урокът започнах на 18.12. като  нарисувах три големи лица на дъската в класната стая – едното лице- „щастливо“, другото – „неутрално“, а третото – „тъжно“. Попитах учениците кога са  се почувствали щастливи, кога тъжни, кога са били  изплашени или притеснени. След това коментирахме кое от трите лица отговаря най-добре на настроението им в момента като усещане. Попитах децата за любимия им цвят и дали ще им хареса русунка, оцветена само с  един,  техния любимия  цвят. Говорихме за хората, че са различни и  изпитват различни емоции, имат свои притеснения, щастливи и тъжни моменти. Продължихме работата с познатото за учениците произведение „Лошата дума“ и коментирахме, че хората понякога може много да се наранят с лоша дума, повече дори най- дълбока рана. Дискутирахме  как да помагаме и да постъпваме правилно. Коментирахме дали знаем какво да направим когато сме ядосани или как да се държим, когато не сме разбрани от другите. Акцентирах върху техниките за справяне с гнева :

• да броим до десет, за да се успокоим – ако се овладеем, ще ни уважават повече
• да прекараме известно време насаме със себе си;
• да разговаряме с другия човек – „Съгласен съм с теб, но аз мисля…“;
• при разговор с човек, който лесно губи контрол над себе си – крещи, обижда и не ни

слуша,  да опитаме се да не му отговаряме със същото;

В края на часа сои припомнихме стихотворението „ Детински работи“ на Марко Ганчев. Коментирахме защо другите не искат да играят с гордото дете, какво изпитва отхвърленото момче и какви съвети ще дадем и на двете страни.

2 час

Урокът продължих на 21.11. с припомняне на познато за учениците произведение “Таралежови копнежи“ от Иван Цанев . Разсъждавахме върху очакванията и желанието на детето, върху това как можем да помагаме и колко е важно да постъпваме правилно и отговорно. Попитах третокласниците дали  са били в подобна позиция като детето от произведението и дали са наблюдавали подобна ситуация. Говорихме за разбиранията, очакванията и емоциите на хората, за добрите думи, които помагат и успокояват, за приятелите и споделените положителни  емоции, които са „ балсам“ за наранената душа. Попитах  третокласниците  дали знаят кое поведение е толерантно. Пуснах  им презентацията за толерантността. Коментирахме кой човек е толерантен и как да помагаме. Учениците  подкрепиха мислите си с примери за такова поведение.

В края на часа поставих на учениците задача да поставят лист над главата си и да нарисуват посочени от мен предмети: слънце, къща, дърво и цвете.  Рисуването ги забавлява,но с изненада откриха че е трудно да се рисува по подобен начин. Някои деца се притесниха, че нищо не се разбира от нарисуваното. Тук отново насачих вниманието към това  как се отнасяме към другите, как помагаме и как да бъдем по- толерантни.

 3 час

За третия ча с- 15.01.  поканих госпожа Цвета Балтакова, педагогически съветник в нашето училище. Госпожа Балтакова припомни на учениците с какво се занимава педагогическия съветник и как при нужда може да се обърнат за съдействие към нея. 

Обсъдиха  какво е конфликт, какво стои в началото на спора, през какви емоции преминават участниците и какви решения може да вземат накрая. Учениците дискутираха по темата за емоциите и  контрола. Разсъждаваха върху поставените от  госта въпроси дали може един да е щастлив, а друг- нещастен. Госпожа Балтакова разказа  приказката за сътрудничеството и помощта. Учениците се замислиха върху постъпката на африканските деца и над думите дали е възможно един да е щастлив, ако другите са нещастни. Нашата гостенка акцентира върху емоциите, че това са чувствата, свързани с определени действия,  които управляват конфликтите, че всеки сам избира как да постъпи и дали ще позволи на негативните емоции да го водят. Учениците разбраха, че не бива да позволяват на емоциите да надделяват, че трябва  повече да се владеят и контролират, че трябва да са по- сдържани, иначе рискуват да не са правилно разбрани.

Часът продължи с игра с емоционалните карти. Няколко деца си изтеглиха карти с определени емоции и коментираха по темата дали са изпитвали такива чувства.

Госпожа Балтакова попита учениците дали познават техники за справяне с гнева и предложи ценни съвети за овладяване на  негативните емоции.

Учениците коментираха, че знаят какво да правят,  че броят до десет и си мислят за хубави неща, за да се успокоят. Споделиха ,  че понякога им е много трудно и не остава време да  се брои, защото вече са реагирали необмислено.  Госпожа Балтакова посъветва третокласниците, че по- лесно ще се успокоят, ако първо  вдишат дълбоко,  пият вода и  излязат от конфликтното място.

В края на часа нашата гостенка пусна на децата филме за конфликтите. Отначало учениците симпатизираха на едните или другите участници. Накрая разбраха, че   едно недоразумение  може да доведе  спор, а той „заразява“ цялата група  и никой не печели от това.  Госпожа Балтакова обясни, че в конфликта често няма спечелила страна и че тук емоциите  на никого не помагат, а трябва да се постъпва разумно и отговорно.