Аз обичам моя град

1. А клас, ОУ „Христо Никифоров“, гр. Ловеч

Мая Йорданова, класен ръководител

Учениците от 1. А клас на ОУ „Христо Никифоров“, гр. Ловеч се включиха с голямо желание в проекта „Аз обичам моя град“. В рамките на 5 месеца  – от октомври до февруари, те направиха много и различни неща за опознаването на родния град, за популяризирането му като туристическа дестинация сред ученици и учители от други градове. Запознаха се с проблемите на хората, живеещи в града и подкрепиха различни уязвими хора в нужда.

Огромното желание на учениците да помагат се предаде не само на техните родители, но и на всички учители и ученици в училището.

Децата се запознаха с проблемите на различни хора от града чрез разговори, разкази, презентации и видео клипове. Те осъзнаха колко от тях са в затруднено финансово или здравословно положение – не само възрастни, но и малки деца и направиха конкретен план как да им помогнат.

Така решихме да осъществим кампания „Подари радост“ за събиране на плюшени играчки. В нея се включи цялото училище, а след това играчките  след това бяха раздадени на деца в детските отделения на болниците в Ловеч и Троян, на деца от Центрове за настаняване от семеен тип, на деца от социално слаби семейства и на такива, които посещават Център за специална образователна подкрепа. Учениците бяха толкова щастливи от постигнатото, че веднага след приключването на кампанията започнаха да кроят планове за следващи подобни инициативи.

През декември дойде идеята да помогнем и на възрастните хора в града. Включихме се активно в благотворителна кампания „Коледна изненада с кауза“, който се организираше от Ловешки дамски клуб  „Вдъхновение“. Със събраните средства бяха закупени коледни подаръци и хранителни продукти за възрастните хора от Дом за стари хора „Върбовка“ и за възрастни хора в затруднено положение от града, които имат принос за културата, науката и образованието. За да ги зарадваме, подготвихме Коледно тържество с много песни, танци и коледни истории. Учениците бяха много горди с постигнатото и  щастливи, че внасят радост и настроение в живота на  възрастните, а те самите се трогнаха до сълзи. Накрая си тръгнахме с обещанието, че скоро пак ще се видим.

През януари в тържество, посветено на град Ловеч, учениците разказаха по интересен начин за най-важните забележителности на града, изиграха сценка разказваща за „Легендата за Бяла Анаста“, показаха колко е интересно и приятно да помагат. Благодарение на това тържество много ученици от други класове ни потърсиха с желание да участват в наши бъдещи дейности, защото видяха колко интересно и вълнуващо е да се включват самите те в дарителски акции.

Но сякаш най-интересни за децата се оказаха дейностите през месец февруари за сприятеляване с ученици от други градове. Подготвихме книжката, която създадохме, за Ловеч в електронен вариант, презентация за класа и училището ни и ги изпратихме до различни училища в други градове. Първи откликнаха четвъртокласниците от ОУ „Христо Ботев“, с. Румянцево, общ. Луковит и четвъртокласниците от СУ „Васил Левски“, град Севлиево. Те също ни запознаха със забележителностите на своите градове, с училищата и класовете си. Уговорихме учениците от с. Румянцево да ни гостуват през месец април, за да видят нашите забележителности на живо и да участват в съвместни дейности с нас в Регионалната библиотека.

Благодарение на тези дейности ние опознахме и ще опознаваме различни краища на България, но популяризираме и нашия град, за да бъде по-посещаван и по-популярен като туристическа дестинация. Смятаме, че така помагаме да се развива и просперира. Тогава в града ще има повече млади хора, повече деца, ще бъде идно още по-прекрасно място за живеене.

Самите ученици също са много щастливи. С желание се включват във всякакви дейности, стараят се да са по-добри, да помагат, забелязват неправдите и се опитват да променят нещата. А това е голямо постижение за ученици в първи клас.

Всички тези дейности нямаше да могат да бъдат осъществени без помощта и подкрепата на ръководството на ОУ „Христо Никифоров“, Ловеч, на учителите и учениците в училище, на родителите и на различни неправителствени организации, които ни подкрепиха.

Когато всеки подава ръка на доброто, светът става по-добър и ние виждаме, че има смисъл от това, което правим.

Ние сме убедени, че всяко добро води до друго добро и така светът около нас ще стане едно по-човечно  място за всички!