Помощ за Бенджи или как доброто се умножава

Мария Кривонозова, Професионалната гимназия по електротехника и автоматика (ПГЕЕ), София

Следващият разказ е за това колко е важно да имаме отворени сетива за доброто.

Около училището се разхождаше изгубено и самотно куче. Моите ученици от 11а клас решиха да го приберат временно в класната стая, докато ветеринарната клиника отсреща отвори. Заведохме го там — оказа се, че има чип, но трябваше да се изчака, за да се разбере кой е собственикът. През това време момчетата се грижиха за него – разходиха го, купиха му гранули, поиха го. А дружелюбното куче весело и доволно припкаше около тях.

След дълги часове чакане и обаждания от наша страна стана ясно, че кучето е чипирано от местен приют, а през 2021 г. е било осиновено. Приютът любезно предостави контакт с осиновителя, но след многократни позвънявания без отговор най-накрая разбрахме истината – мъжът умишлено го е пуснал, защото „било непослушно“.
Разочаровани и разгневени, момчетата ме питаха „Какво правим сега?“
Решиха да го върнат в квартала, в който го бяха срещали. Возиха се с трамвая до Княжево и го оставиха… но Бенджи (така разбрахме, че се казва) тръгнал след тях обратно. Те това и чакали. Върнаха го в училище и отново ме попитаха какво да правим.

Започнахме  търсим приют, който би го приел. И точно тогава – сестрата на едно от момчетата реши да го прибере у дома! ❤️
Всички бяха във възторг – Бенджи тази нощ нямаше да е навън, гладен и сам. Малко по-късно получих снимка: Бенджи, легнал спокойно и доволно на дивана.

Разказвам тази история, защото е пример.
Днешната постъпка на тези 17-годишни момчета е достойна и човечна. Те дадоха шанс на една невинна душа за спокоен и щастлив живот. Благодаря и на сестрата на Ники, че отвори сърцето и дома си за Бенджи.

Да, понякога ме ядосват, когато ги мързи да учат , но трябва да говорим и за хубавите постъпки. Днешната е точно такава – повод за гордост.
На фона на случващото се около нас (като историята с прегазеното куче Мая), тези момчета показаха, че доброто още съществува.
Днес не влязоха в часовете, но влязоха в сърцето на една благодарна животинка.
И могат да се гордеят със себе си. Аз – също. ❤️
Нека доброто се предава нататък.