Художник- професия или хоби

Описание на проекта

С учениците посетихме Художествената галерия в нашето читалище, където предния ден бе открита изложба „Венера“, посветена на 8-ми март. В нея осем авторки разкриваха своето виждане за жената- майка,съпруга, приятелка…

Предварително с учениците обсъдихме няколко въпроса- защо изложбата е наречена „Венера“; да си художник- това професия ли е или хоби; какво значи „смесени техники“. Тъй като имаше различни мнения, оставихме дискусията открита и решихме да търсим отговорите на място, тъй като с нас щеше да бъде Милена Стамболийска- художник и организатор на изложбата.

Разговорът ни с нея започна още пред входа на галерията, обсъждайки плаката- част от коя картина виждат и защо „Венера“ е името на експозицията? Авторката разказа за картината „Раждането на Венера“ от Ботичели, за богинята на красотата, любовта и живота, родена от морската пяна, която днес е символ на красива жена.

В залата оставихме децата за известно време свободно да се разходят, да разгледат картините и „да съберат впечатления“. След това г-жа Стамболийска се присъедини към тях и им разказа за художничките и техните техники на рисуване. Децата видяха акварел, графика, печат, монотипия, обемна инсталация;  поговориха за това, че тази свобода на твореца  дава възможност всеки да изрази своето виждане по различен начин, с различна техника; обърнато им бе внимание как една тема, в случая образа на жената, е представен с такова разнообразие, от различни гледни точки.

Г-жа Стамболийска разказа на учениците за монотипията като техника на рисуване и им обеща да дойде в клас, за да им покаже нагледно и заедно да направим няколко рисунки по този начин.

Интерес предизвикаха две от рисунките- абстрактните „Сън“ и „Път“. Предположенията на децата какъв е сънят на художничката бяха съвсем различни и така стигнахме до идеята, че в изкуството няма верен и грешен отговор, когато обсъждаме дадена творба, било тя литературно произведение, песен, картина, скулптура, танц… Изкуството е личен израз на това, което те вълнува. Много често авторът и всеки един от неговите зрители или читатели „виждат“ различни неща.

След което заговорихме за въображението и вдъхновението на твореца. Децата попитаха г-жа Стамболийска как са се родили идеите за нейните картини /или както зададе въпроса си едно от децата- Вие как „въображавате“?/ Тя им показа своята картина и им разказа, че след като е била обявена темата, е започнала да търси е интернет статии, свързани с древното представяне на образа на жената. Така попаднала на пещерните рисунки от Магурата, които я грабват и стават нейно вдъхновение, за да нарисува жената, която събира мед и танцьорките край нея, т.е. тя не копира наготово идеята, а я пресъздава по свой начин, чрез своето въображение. Пещерните рисунки са само нейното вдъхновение.

Попитах учениците знаят ли какво означава изразът „да ти дойде музата“. Отговорът бе отрицателен. Тогава г-жа Стамболийска им разказа, че в древногръцката митология музите са деветте богини, вдъхновителки и покровителки на поезията, изкуството и науката. В преносен смисъл музата е вдъхновението за творчество; да имаш потребност, талант и идея да споделиш нещо чрез средствата на изкуството.

Така стигнахме до въпроса- да си художник професия ли е или хоби. За самата Милена Стамболийска това е хоби, защото изкарва прехраната си по друг начин, а рисува в свободното си време. Но тя им показа няколко от картините, които са на художничка, за която рисуването е професия. Тя работи само като такава, като рисува картини по поръчка за различни цели, както и такива,  за които сама черпи вдъхновение от живота край нея.

Разделихме се с г-жа Стамболийска с пожелание „музата често да я посещава“ и с обещанието да ни посети в час и заедно да използваме техниката монотипия.