Целта на този урок е обучение в съпричастност, която да подобри разбирането от страна на учениците за възможните нужди, дефицити и нагласи на част от останалите хора в обществото. Обучението трябва да помогне учениците да осъзнаят колко е важно да се отнасят с уважение към възрастните. Това приятелство ще ги обогати
Темата разработих в четири часа. В първите два разговаряхме за етапите в живота на човека и за промените, които ги съпровождат. Децата трябваше да напишат съчинение за своите дядо и баба и да определят мястото им в своя живот. Поставих им задача да се опитат у дома да ходят с бобени зърна в обувките; да пишат с домакински ръкавици, пълни с памук и да разговарят с памучни тампони в ушите.
Второто занятие започна с четене на написаните съчинения. Толкова обич имаше във всяка написана дума! Учениците говореха за дядо и баба като ,,моите най-добри приятели, които ме разбират, забавляват, истински ме обичат, имат време за мене”. Отбелязваха трудолюбието на възрастните, тяхното търпение, проявено към внуците и собственото време, което им даряват. Децата говорят и с гордост за своите възрастни приятели, споделяйки техните постижения в годините им на активен професионален живот. Пишат за желанието да вървят по техните стъпки.
С въпроса : Знаете ли какво се случва с възрастните, които по различни причини, нямат близки, които да се грижат за тях? Насочих разговора към изпълнение на следващата задача на занятието. Да, четвъртокласниците знаеха много добре отговора на този въпрос. Настроението се промени. Обсъдихме с какво можем да помогнем на такива хора? Децата се разделиха на групи и обсъдиха. Споделиха идеи за посещение в дом за стари хора.
Наложи се да разгледаме и темата за изработване на проект.
Учениците се включиха емоционално и отговорно към подготовката и реализирането на своя първи проект.
ГОСТУВАНЕТО в Дом за възрастни хора ,,Цвета и Анка Върбанови” – гр. Бургас осъществихме на 28.11.207 г. Децата реализираха своя проект наистина вълнуващо, с много настроение. Възрастните хора ги подкрепяха и с желание се включиха в организираните игри; аплодираха детските изпълнения. Когато засвири гайдата и думна тъпанът, емоцията се отключи. Младите музиканти: Петко – гайдар, Диян – гъдулар и Митко – певец, поднесоха удивително красив концерт от странджански мелодии. После се хванахме на хоро. Неусетно премина времето за гостуване. Децата благодариха на възрастните си приятели за оказаното внимание. Отправиха пожелания за Коледа и за Новата година. Изразиха желание за още нови срещи. Преди да се сбогуваме, направихме снимки за спомен. И както се случва при дядо и баба – дойде изненадата: Добрите хора от Дома подариха на всички свои гости красиви шалове и чорапи, изработени от тях за студените зимни дни. Такава радост настана!!!
Излизайки навън, учениците дадоха ,,гласност“ на спотаяваните чувства. Един от тях обобщи:,, То не било страшно! Кога ще дойдем пак?“
Когато автобусът спря до училище, децата изчезнаха яко дим към класната стая, за да споделят за преживяното, развявайки своите подаръци!
1.Напишете съчинение за своите възрастни приятели
2.Да се опитат у дома да ходят с бобени зърна в обувките; да пишат с домакински ръкавици, пълни с памук и да разговарят с памучни тампони в ушите.
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X