Професия журналист

Описание на проекта

23.04.2018- първи час

Тъй като за 27.04.2018 имах уговорена среща с Генка Шикерова, посветих този първи час на подготовка за срещата с нея.

За да бъде активно участието на децата, проведох занятието в компютърния кабинет. Работейки по двама, те трябваше да потърсят информация за журналистката в интернет- в кои медии е работила, с какво точно се занимава, къде е родена, какво е учила…

По този начин, търсейки и четейки различни статии за Генка Шикерова, у учениците се оформяха и въпросите, които биха могли да й зададат по време на срещата.

Натъкнахме се и на доста сайтове с „жълти“ новини за нея и обсъдихме как да разпознаваме фалшивите новини, или клюките, от достоверната информация; какво означава думата „папарак“, припомнихме си правилата за безопасен интернет, за които вече бяхме говорили.

Децата бяха въодушевени от факта, че Генка Шикерова е била репортер за реалити формата „Сървайвър“, но не бяха чували за „Форт Боайар“, в който тя е била участник, затова потърсихме допълнителна информация за него.

Очертаваше се интересна среща с много любопитни въпроси.

27.04.2018- втори час

На 27.04.2018 г. Генка Шикерова пристигна и буквално „омагьоса“ учениците от третите класове. Една изключително земна, мила и лъчезарна жена застана пред малките деца и въпросите заваляха от всички страни. Въпреки предварителната подготовка по темата, нямаше как да „режисираме“ хронология и логика на детското питане, затова въпросите им скачаха от детските години, до професията, през личния живот. Генка Шикерова търпеливо и с много чувство за хумор им разказа за лудориите и любимите си игри от детството, за пакостите, които като всяко дете е правила, за предизвикателствата и трудностите в професията на журналиста, как да разпознават фалшивите новини, за участията си като репортер в „Сървайвър“ и състезател във „Форт Боайар, за репортажите си от Близкия Изток и Турция, за опасностите и рисковете, на които се е подлагала с екипа си… Въпросите на децата бяха най- разнородни, но Генка Шикерова отговаряше изчерпателно и с много настроение.

Обясни спецификата на работата на водещия и репортера в едно предаване, разказа и за труда на всички онези хора, които остават зад камера и трудът им не се вижда, но е изключително важен- операторите, монтажистите, озвучителите, продуцентите… За децата бе интересно да научат, че зад 2- минутен телевизионен клип често се крие многочасов, а понякога няколкодневен труд. А това, което ние виждаме на екрана, е резултат от съвместната, синхронизирана до най- малкия детайл, работа на един голям екип.

Срещата продължи повече от един учебен час, но децата не проявяваха умора или разсеяност. Най- милото беше, когато накрая след разговора две момичета я прегърнаха, сгушиха се в нея и й казаха, че им е било много интересно. Тази непринудена детска постъпка говори много повече от думите за благодарност.