ДАВАМЕ СВОЯ ПРИНОС – I

Описание на проекта

Работата по темата започна на 15.01.2018 г. и приключи на 16.03.2018. Като организирани учебни часове с времетраене по 40 минути урокът „Даваме своя принос“ включваше 4 занятия. Освен това обаче беше извършена и много организационна работа и направени домашни задания, чието времетраене няма как да бъде измерено.

Урокът започна с обсъждане на „Десетте най-често срещани причини за доброволчество сред подрастващите“. На този етап от работата по програмата учениците вече могат сами да дефинират по-голямата част от причините (погледнато статистически), които карат младите хора да бъдат доброволци и дарители. В хода на дискусията, естествено и непринудено, учениците сами достигнаха до размисъл как самите ние да участваме в някаква доброволческа дейност.

Проведохме бърза мозъчна атака по отношение на дейностите, които бихме могли да извършим за набиване на средства, които да дарим в полза на избрана от класа кауза. В рамките на десетина минути учениците записаха на флипчарта впечатляващо голям брой предложения за набиране на средства: като се почне от почистване на сняг пред жилищни кооперации, цепене и прибиране на дърва за огрев; минава се пред издаване на вестник на класа (който ще е толкова интересен, че всички ще си го купуват), изработка и продажба на мартеници и картички за 8 март; организиране на състезание, подобно на „семейни войни“, състезание по фризьорство и гримиране, кулинарно състезание с търг….Имаше също предложение да се организира работа в помощ на порутения (в резултат на ураганна буря) двор на една от детските градини в града, от което става ясно как учениците вече имат разбирането, че не се даряват само пари, а също труд, време, усилия… Направихме списък кой в коя от предложените дейности би могъл да участва и за всяка от тях имаше повече от двама желаещи. За някои от предложенията желаещ се оказа целият клас.

По-трудно беше да решим за каква кауза да дарим своя принос. Преложенията бяха също много и нямаше как в една обща дискусия да се стигне до консенсус. Обясних на децата какви процедури има за вземане на решения, разделих  ги на 4 групи и поставих задача в рамките на една седмица всяка група да излезе с едно предложение за значима кауза. Решихме, че след това чрез гласуване ще определим коя кауза да подкрепим. Обсъдихме и идеята, ако успеем да наберем повече средства, да ги поделим за повече от едно добро дело.

В началото на месец март в града ни започна благотворителна акция за събиране на средства за лечение на наша съгражданка, 27 –годишна млада майка, диагностицирана със злокачествено заболяване. Много граждански инициативи бяха проведени за кратко време, обявена беше банкова сметка за дарения и из целия град има поставени дарителски кутии. Учениците от комисията излязоха с предложение да подкрепим тази кауза. Здравето е приоритет, така че това ще бъде избраната кауза.

От предложените дейности учениците се спряха на две: изработване и продажба на картички за 8 март и организиране на състезание „Семейни войни“.

Картичките бяха изработени от учениците в домашни условия и събрани в навечерието на 8 март. Освен на ръка, те бяха продавани с помощта на магазини, разположени в близост до училището. Продадени бяха 26 картички на обща стойност 18 лева. Анализирайки акцията, учениците стигнаха до извода, че след продажбата на мартенички около началото на месеца, хората не са склонни да купуват подобни картички.

Състезанието „Семейни войни“ беше преименувано на „Ученически войни“ и премина под надслов „Попитахме 100 седмокласника…“. Ученик от класа изготви специална програма, за да можем напълно да влезем във формата на популярното ТВ шоу, а водещи бяха момичетата от класа. На всеки посетител беше на разположение кутия за дарения, където той можеше да дари сума според желанието и възможностите си. След приключване на състезанието, предварително избраните за тази цел ученици отвориха кутията и изброиха дарената сума – 54 лв 80 ст.

Общата сума от 72 лв 80 ст беше пусната в най-близката до училището кутия за събиране на дарения от представители на класа.