Малки дарители

Описание на проекта

Първи час- 22.05.2018 г.

Идеята ми беше в края на учебната година и в края на работата по програмата „Научи се да даряваш“ да провокирам децата за идеята ние да станем дарители. Затова този час бе изцяло „режисиран“ от мен, т.е. не исках да им давам идеята наготово; целта ми беше чрез подходящ разговор и насочващи въпроси, учениците сами да ми предложат идея за дарителска кампания, а именно- да съберем детски книжки, които да дарим на децата в Детско отделение на МБАЛ- Тетевен. Имаше и подходящ повод- 1 юни- Международния ден на детето.

В началото на часа припомних една от темите, които многократно бяхме обсъждали- различните хора: различни по етнос, език, религия, или тези със заболявания, които бяха на специално обучение. Припомнихме си срещата с Анита, незрящото момиче от София, което бе наш гост; Любо, за когото събирахме средства на Коледния базар; децата от Дневен център за лица с увреждания, с които имахме съвместни мероприятия; както и децата от съседни класове, които се обучават предимно при ресурсния учител.

Така стигнахме до мисълта, че всъщност никой не е застрахован от инцидент или заболяване. Децата ми разказаха случаи, когато те самите са били болни и се е налагало да останат у дома, изолирани в една стая, отпаднали. Споделиха колко зле са се чувствали. Имаше две деца, на които се беше налагало болнично лечение. Използвах този момент, за да ги помоля да разкажат за престоя си в болницата. Разбира се, всичко бе обрисувано в черни краски.

Предложих им да помислим дали ние бихме могли да направим нещо, така че децата в отделението да се чувстват по- добре; какво им е липсвало на тях… Отговорът беше – събеседник, някой или нещо, с което да се разсейват и да не мислят за болестта. Първото предложение на учениците беше да изпратим играчки и настолни игри. Обясних им, че от хигиенна гледна точка това не е добра идея. Децата гушкат играчките, прегръщат ги, целуват ги, а това крие риск от зарази. Тогава думата „книги“ се чу в общата суматоха от предложения и така всички се обединихме около нея.

Обещах им да се свържа с Детското отделение и да поканя лекар да ни гостува, а те в рамките на тази седмица да донесат детски книги, които да предадем на доктора.

Втори час- 30.05.2018 г.

Наш гост бе д-р Елена Мартинова- специалист детски и инфекциозни болести в  МБАЛ- Тетевен. Трудно е да побереш един космополитен човек във времеви и тематични рамки. Всъщност срещата с нея бе изключително „пъстра“ като теми за обсъждане. Тя донесе на децата огромна кошница с плодове и зеленчуци, тъй като започнахме разговора със здравословното хранене и здравословния начин на живот като цяло. Разказа им за професията на лекаря- дългите години на учене, после специализация и практика; как се справяш с емоциите си, когато губиш детски живот в ръцете си… Д-р Мартинова е работила дълги години в Кувейт и Оман, носеше книги и албуми със снимки от тези непознати за учениците страни. Разказа им колко бедно живеят децата там, за глада и мизерията в повечето домове, за това,  че понякога са принудени да изминат по 400 км, за да отидат на лекар. Учениците в класа слушаха с притаен дъх; задаваха въпроси, което за мен бе показател, че им е интересно.

Звънецът сложи край на интересната беседа. Показахме на д-р Мартинова книгите, които бяхме събрали, разказахме й за програмата, по която работим и за нашето желание да дарим тези книги на детското отделение, за да има усмивки по лицата на болните деца и да бъде престоят им там по- лек.