Ученици поднасят истории за любими семейни рецепти в глобален проект за готварска книга

Atole de elote е топла царевична напитка от Централна Америка. Ученикът Хосе Ривас пише есе, разказващо за седмичната традиция да се наслаждава на атола със своя баща в Ел Салвадор и за това, как напитката му помага да се чувства в домашна атмосфера, след като се е преместил в САЩ.

Училището Capital City Public Charter School във Вашингтон се усеща като мини ООН. Една голяма част от всичките 981 ученика в училището са първо поколение американци с интернационални корени- от Ел Салвадор до Нигерия и Виетнам. Така че, когато екипът на организацията с нестопанска цел 826DC, посветена на грамотността, започва проект за книгоиздаване с по-малките класове, те избират тема, която да е близко до всички и в същото време да включва в себе си и храната като начин на културно изразяване.

Менторите в проекта, помолили учениците да помислят за семейна рецепта с история  и след това да напишат есе около това ястие. Всички 81 рецепти и придружаващите ги истории оформят трогателен готварски справочник на световната кухня, разкриващ, че историята може да бъде най-важната стъпка във всяка рецепта.

Някои ученици споделят приказки за любимите си ястия, самата мисъл за които може да събуди апетита им. „Докато парата от макароните се надигаше, миризмата беше божествена“, пише Марк Сейнт Джон Пит за макароните със сирене на баба си, сервирани на пълна маса във Вашингтон, окръг Колумбия.

Други се фокусират върху по-малко любими храни. „Мисля, че тамалите не се развалят, защото могат да бъдат в хладилник за седмици и да изглеждат същите“, казва Роландо Фуентес, който губи интерес към пакетчето царевична смес от родния на майка му Сан Салвадор в резултат от пренасищане.

Класът на випуск 2017 г., се  подготвя за завършване, а учениците вече мислят за момента, в който ще се отправят към колежа. (Още от първият дипломиран випуск през 2012 г. 100% от учениците в училището са приети в колеж.) Писането на истории, посветени на кухнята, помата на учениците не само да станат по-добри писатели, но и да погледнат по-дълбко в корените си и и да развият нови умения, но и  да развият отношенията си със семействата си, заздравявайки по този начин връзката с тях преди да напуснат дома.

За да може да запълнят дупките в историите си, много от младите писатели е трябвало да се обърнат към по-възрастните членове на семейството за повече информация. Когато са се затруднявали или не са знаели някаква подробност или съставка, менторите ги насърчават да питат: „Казвахме им:“ Говорете с баща си за това „“, обяснява Ласи Дунъм. „И те казваха:“ Ами, разговарях с баща ми. Имахме разговор и той ми толкова неща. Нямах представа““.

В последния ден на проекта студентите отпразнуват успеха си на събиране, на което всеки е донесъл ястието, за което е писал. Няколко дори четат историите си на глас. „Това е забавен начин да накараш учениците да мислят критично за това кои са те „, казва Закъри Кларк, изпълнителен директор на 826DC, „да разкажат историите си чрез механизъм, при който резултатът е, че всички си хапват по нещо“.

Ако имате жлеание да прочетете някои от историите на учениците, можете да го направите тук.

 

 

Източник:  MindShift, март 2017

Превод: Христина Кириянска (стажант в Български дарителски форум)

Снимка: MindShift