Правилата в клас

Описание на проекта

Може би се досещате, че първият урок, с който стартирахме, е „Правилата в клас”. Щом съобщих темата, веднага се появи „гора от ръце” и деца, които говореха без да са вдигнали ръце. Аз го и очаквах J Преди да започнем да коментираме и децата да предлагат правилата в клас, всички ние си прочетохме миналогодишното табло с правила. Те не бяха чужди за децата, защото миналата година, по това време, те самите си ги бяха формулирали и записали. Прочетохме ги, припомнихме си ги и обяснихме още веднъж защо са важни правилата и за какво служат.

На днешния ден децата бяха много развълнувани и се надпреварваха с предложения за правила, които да бъдат записани на дъската. Преди да предложат нещо аз им съобщих една-единствена промяна, която искам да вмъкнем в съставянето на правилата. Тази промяна се състои в това да предлагат и определят правилата с положителни изречения, в които се казва какво трябва, а не какво не трябва да правят учениците. Буквално децата „ах”-наха от изненада и веднага им допадна предложението.

Преди да запишем правилото на дъската, го обсъждахме. И както по-горе споменах имаше деца, които говореха и предлагаха правила без да са вдигнали ръце и без да бъдат посочени. Имаше деца, които говореха и прекъсваха другарчето си (бяха добронамерени, но настъпваше хаос). И, разбира се, първото правило, което предложи Дона, беше „Говорим само с вдигната ръка”.

„Госпожо, и аз това исках да кажа.” – Жанет

„Еййй… и аз това исках да кажа.” – Вяра

Това правило дойде точно навреме и единодушно целият клас го прие. Предложено – записано. Дона излезе и го отбеляза на бялата дъска.

„Готово – осигурихме тишината и реда през учебния час. Какво да бъде следващото правило, което да спазвате, така че учебният процес да е пълноценен и вие да сте доволни от него?” – г-жа Иванова (аз)

„Трябва да си учим уроците.” – Боряна

„Не просто да си учите уроците, а трябва редовно да ги учите и да сте подготвени за час.” – аз

„Да, така е.” – Лилия

Обясних на децата колко е важна и с какво е по-различна тази учебна година от изминалата.

„Госпожо, а тази учебна година само Околен свят ли се разделя на Човекът и обществото и Човекът и природата?” – Боряна

„Да, това са новите учебни предмети, които ще изучавате. Те са изпълнени с много информация и снимков материал и затова трябва редовно да се учат и преговарят.” – аз

Боряна излезе и записа правилото. Но тя започна да пише „Да си учим често уроците”. Веднага я поправих – „не често, а редовно”.

„Ако е „често”, означава да си учим уроците отвреме навреме или понякога. А ние трябва всеки път.” – разясни Лили

Гъбата се включи в действие и нанесохме поправката J – „Да си учим редовно уроците”.

„Да се изслушваме. Защото, госпожо, когато сме в междучасие, всички говорят, прекъсват се и е много шумно.” – Теа

„Трябва да се изслушвате не само през междучасието, а и по време на учебните часове, когато сте в час по физическо, когато сте в занималня. Винаги, когато говорите с някого, трябва да се изслушвате и да не се прекъсвате. Така нищо няма да разберете от разговора.” – аз

Теа не пожела да излезе на дъската, затова Ниа записа правилото – „Да се изслушваме”.

„Да не се караме.” – Тони

„Но това правило не може, защото то е забрана, има „не”.” – Лили

„Точно така. Тогава как да променим това правило в положително изречение?” – аз

„Да сме приятели.” – Вяра

„Страхотно. Записваме го.” – аз

Тони излезе и записа правилото.

„Да ходим до тоалетна и до лавката с позволение на учител.” – Явор

Това е правило от миналата година и децата съвестно го спазваха. Всички се съгласихме, че трябва да присъства и в тазгодишното табло. Явор предложи, Явор записа.

Тъй като тази учебна година към нашия клас се присъединиха двама нови ученика, децата побързаха да им кажат и разкажат за традициите, които имаме в нашия клас. И тъй като нито едно дете не се досети да предложи моето правило, аз го предложих.

„Да спазваме традициите на 3 Б клас J.” – аз

Всички единодушно се съгласиха и харесаха правилото.

Вяра издаде 2 от традициите – „Петък е ден на гушките”, „Вторник е ден на шегите”. След часа децата разясниха традициите на новите ни попълнения.

„Госпожо, нямам търпение да дойде утре.” – Ниа

„И аз нямам търпение да започнем да учим.” – аз

„Не, защото утре е вторник J.” – Ниа

Лаура излезе и записа правилото.

Нали днес е хубав и почитан празник и нашата именичка Вяра предложи много хубаво правило. Правило, което децата спазват и без да е правило и без да е написано някъде.

„Да си говорим добри думи.” – Вяра

Вяра го отбеляза на бялата дъска.

Децата знаят и са се убедили в силата на думите.