Правилата в клас

Описание на проекта

Нова учебна година. Ново предизвикателство – пред мен и пред моите ученици. Сама го потърсих, защото децата ми имат нужда от нещо различно, нещо, което училището не предлага, нещо вълнуващо, но носещо дълбок смисъл и послание към тях – бъдещето на България.

Планирах този урок за първия учебен ден. Това беше най-точният момент, в който да съчетаем празника от началото на новата учебна година и вълнението от предстоящите интересни уроци по човечност. Децата очакваха с нетърпение да влязат в класната стая. Всичко бях запазила в пълна тайна от тях и родителите им. Самата аз се вълнувах не по-малко. Знаех, че ще ги мотивирам, защото те са изключителни. Непрекъснато участваме в благотворителни кампании, а сега заедно ще научим как да станем по-добри в това добротворчество, защото ще сме подкрепени и информирани от професионалисти в тази сфера – менторите от Български дарителски форум.

След взаимните поздравления за празника аз им разказах за предстоящите дейности по „Научи се да даряваш“. Обясних им, че ще имаме специален час всяка седмица, в който ще се учим да помагаме, ще открием нови приятели, ще опознаем дейността на възлови служби в града ни и изобщо  ще бъдем участници в ново „приключение“. Очакваха го и казаха: „Знаехме си!“ Всяка учебна година им предлагам нещо различно, което да развие емоционалната им интелигентност. Веднага попитаха какво ще правим, кога ще ходим извън училище, ще им остане ли време за домашните и получиха отговор на всеки от въпросите си.

Тогава настъпи моментът да съставим правила на класа, защото от опит знаят, че без правила и най-добрите намерения не могат да се изпълнят качествено. Единственото разяснение, което дадох е, че правилата трябва да са съставени с помощта на положителни изречения/знаят  кои са от часовете по английски език/.

Първото правило, което формулираха беше, че трябва да си помагаме. Децата са научени да работят в екип и винаги са готови да предложат и да получат помощ един от друг. Всички започнаха да дават предложения, но най-важното за мен беше, че съставените правила идваха от собствения им опит. Всяко правило беше записано на подходящия за целта лист. Листовете подредиха на флипчарта, като най-отгоре поставиха правилото: „Да бъдем заедно!“. За тях това е важно, знам го. Голяма част от децата споделиха, че са чакали с нетърпение да дойдат в училище.

Когато правилата бяха записани, обсъдихме как ще ги спазваме и колко са важни.

Децата вече нямат търпение да действаме по останалите уроци. Чакат си новите часове, които обещават да са интересни и интригуващи, защото ще имаме много гости, а това повиши любопитството им.

За край на урока бях предвидила игра за сплотяване, но не ми стигна времето. Всички знаеха, че краят на урока предстои и е изненада. Направихме я още на следващата сутрин. „Оплетохме“ мрежа, като всеки сподели за какво е благодарен на друг негов съученик, хвърляйки към него кълбо прежда. Никой не изпита срам, стеснителност или притеснение, когато му дойдеше реда. Редяха милите думи с лекота и толкова естествено, че бях завладяна напълно. Разбраха смисъла на играта. Тя потвърди това, което те казаха в началото на урока, че всички трябва да бъдем заедно.

Хареса ни първият урок! Вече сме в приключението „Научи се да даряваш“!