Най-добрият ден! Да направим добро

Описание на проекта

Урокът „Най-добрият ден! Да направим добро!“ протече в рамките на два учебни часа. Първият час проведохме още  в рамките на първия учебен ден. След рутинните организационни занимания в началото на новата учебна година, останахме с класа, за да си направим обща снимка и да си поговорим в по-неформална обстановка. Предложих на учениците да започнем веднага работа по програмата „Научи се да даряваш“. Записах на дъската темата на урока. Разясних условията на първата задача: да опишат в раздадените таблички как протича един техен почивен ден по часове. Коментирахме, че тази задача е лесна в днешния ден, защото почивните дни (ваканцията) свършват именно днес. За изпълнение на задачата бяха достатъчни 10-12 минути. След това накратко си припомнихме какво е филантропия, дарителство, общо благо, доброволчество. Спомнихме си за преживените емоции от предишната учебна година. В класа имаме нов ученик, който след като ни изслуша, изяви желание да участва заедно с класа в програмата „Научи се да даряваш“. Разясних условията на втората задача: ще показвам презентация „Цената на избора“, всеки слайд от която съдържа предложение за някаква дейност в полза на някого. Ако учениците преценят, че биха могли да отделят време от почивния си ден за тази дейност, те трябва да решат от кое свое лично занимание биха се отказали и в табличката върху него да залепят стикер. За да могат да се анализират предпочитаните доброволчески дейности, помолих учениците да отбелязват номера на слайда до залепеното стикерче.

Учениците следиха с голям интерес презентацията, а аз наблюдавах колко бързо свършват стикерите. Резултатите са показани в галерията от снимки. Резултатите от взетия съзнателен избор са:

• две от децата бяха залепили стикери от кое свое занимание се отказват, но не бяха означили в полза на каква дейност. Върху техните листчета имаше съответно 4 и 5 стикера.
• от останалите 16 ученика: 13 биха отделили 1 час помощ в домашните задължения, 2 – 1 час четене на малко дете, 12 – 1 час подготовка на вечеря в помощ на членове на семейството или приятели, 3 – за работа в социална кухня, 6 – за осъществяване на контакт с компания във връзка с опазване на околната среда, 7 – за участие в събитие за набиране на средства, 9 – за събиране на залози за събитие за набиране на средства,  2 – за почистване на обществен парк, 8 – за помощ за гледане на малко дете, двама биха участвали в на събрание на градския съвет в подкрепа на въпрос на справедливост в общността, 6 – биха работили един час  с цел даряване на възнаграждението си за благотворителност, 9 – 1 час грижи за животни за организация за закрила на животните, 4 – 1 час помагане на съседа да почисти дома си, снега пред гаража и т.н. и 6  – за посещение на лице, което е възрастно или не може да излиза от дома си.

Видно беше по време на работата, че учениците имат желание да помагат, да даряват от своето свободно време за извършване на доброволчески дейности, но при предложените 14 дейности, времето на един почивен ден се изчерпва, за да стигне за всичко. Все пак имаше няколко деца, които отделиха почти целия си ден в полза на общото благо.

В края на този час поговорихме с учениците за това: лесно ли се прави такъв избор и колко скъпо ли струва той. Определено личи, че тези деца са работили по програмата „Научи се да даряваш“; познават същността на понятия като „доброволчество, дарителство, филантропия  и др;  имат изградени организационни умения за участие в подобни игри и нагласа да анализират получените резултати.

В редовния си час по физика дадох домашно за следващия път: всички да влязат с усмивка в кабинета и да поздравят поотделно всеки присъстващ. Така за нас започна денят на усмивката (макар и три дни по-рано от официалния международен празник 6.10), който искахме да превърнем в ден за добри дела. Никой не беше забравил за задачата! Имах с тях първи учебен час за деня. Влизаха един по един, с широки усмивки и се поздравяваха с усмивки, тупаха се по раменете и си казваха мили думи. Когато часът започна, попитах ги как се чувстват. Получих нови широки усмивки , вдигнати палци за ОК и възгласи „Супер!“, „Страхотно“ и подобни. Казах им, че нищо не пречи денят на усмивката да се превърне в седмица. месец или година на усмивката. И поставих пред тях ново предизвикателство: всеки да се опита, с усмивка, да направи добро дело и да го сподели. Поставих кошничка за добри дела на видно място в кабинета. През целия ден притичваха и пускаха листчета с описание на добрите си дела.

Притесненията ми, че дейностите са за по-малки деца отпаднаха напълно!

Вторият час по темата отделихме за работа по нашия „План за добри дела“. С удоволствие си спомняхме извършеното през миналата учебна година, опитахме се да определим колко сме се променили за една година, а на флипчарта записахме идеите си за добри дела, които ще реализираме през годината. Планът остана „отворен“, всеки има правото да дописва по всяко време на годината.