На дъската поставих думите: дарителство, филантропия и благотворителност. Попитах ги дали някога са чували тези думи и знаят ли какво означават.
На дъската поставих думите: дарителство, филантропия и благотворителност. Попитах ги дали някога са чували тези думи и знаят ли какво означават. Оказа се , че само филантропия беше непозната за тях. Обясних им, че филантропията означава даряване на част от нашето време, умения или средства за нещо и някого.
След като изясних какво означават тези думи започнахме да дискутираме:
Насочих вниманието им към една мисъл на Майка Тереза „Не е от значение колко даваме, а колко любов влагаме“.
Всички разбраха, че благотворителността е добра постъпка, която помага на детето да разбере какво е добро и какво е лошо.
Възрастните казват „Всички деца имат чувство на състрадание и милост. Ако се вгледаме ще видим много скрити знаци. Те са склонни да помагат на другите“. Изхождайки от това ги попитах дали са направили добро на непознато дете. Отговорите ме ме накараха да се замисля. Ако желаем да развием чувството на милосърдие, съпричастност и състрадателност то трябва да се научи да върши добро от най-ранна детска възраст: да погали непознато плачещо дете, да подари играчката си на дете .
Всички деца бяха активни,без едно. През цялото време мълчеше, а е един от най-активните ми. Предложих му двамата да изиграем игра „Недовършените идречения“(чрез нея се разпознава радостта и тъгата в самия себе си). Ти какво …..ще ми дадеш? Той беше разбрал, но беше объркан.
Ани: Да дарявам дрехи на хората.
Преслас: Да дадеш нещо свое без пари.
Николай: Да помагам.
Боян: И на другите да им стане хубаво.
Хората даряват нещо от това, което имат.
–
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X