Решихме да излезем от стандартните професии, които служат на обществото и да се фокусираме върху едни хора, които в последните години се формираха и утвърдиха като независима социална прослойка. Гостува ни Мирослава Божова-IT Specialist и родител на едно момченце от класа ми. Нейният разказ започна със споделяне на детската и мечта. И тя не е била да бъде това, което е днес, а искала да стане начална учителка. Впоследсвие страстта и към математиката променила и мечтата и. Когато завършила своето висше образование и я попитали накъде ще се насочи в многообразието от възможности, които тази квалификация дава, тя отговорила, че иска да научи всичко. Разбира се оказало се, че това не е възможно и сега е отличен професионалист в една насока. За да онагледи достъпно идеята"Що е програмирането?" беше подготвила за децата кратко, но интересно и полезно клипче/прилагам линк/.
Г-жа Божова наблегна като цялост на няколко компонента, които правят тази професия и хората, които я упражняват, в служители на хората и обществото. Става дума за отговорностите, които тези специалисти носят и понасят. Грешките, които, ако бъдат допуснати могат да костват животи. Сигурността, която тези представители осигуряват на обществата по цял свят. Опасностите на които хората могат да бъдат изложени, ако не са добре защитени.
Оттук нататък децата започнаха да задават множество въпроси.Предполагам всички се досещате какво ги вълнуваше и интересуваше. ИГРИТЕ – компютърните, да не помислите, че става дума за тези на двора или настолните. Първият въпрос беше:“Колко време е нужно, за да се направи една игра?“ Очакванията им бяха, че това е бърз и лесен процес. Доста учудени останаха от отговора, че една игра изисква екип от специалисти и време около година-две. След това децата започнаха да търсят решения на личните си трудности с една или друга игра или приложение. Много дълго продължи споделянето на тези техни „проблеми“. Истински се вълнуваха. От бъговете в игрите стигнахме и до хакерите. Въпросите бяха интересни:“Хакерите престъпници ли са?“, „Има ли добри сред тях?“, „Може ли да помагат на хората понякога?“. Отговорите на бяха еднозначни. Оказа се, че сред хакерските среди има и добри хора и това някак се хареса на децата. Странно, нали?
Решихме да завършим урока с рисуване по темата. Вторият час рисуваха или създаваха хартиени компютри, които бързаха да завършат, за да подарят на госта ни. Часът завърши със снимки и обещание за нови срещи.
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X