Дефиниция за термините

Описание на проекта

Елица покани децата да споделят добри дела, които са правили досега.

„Всяка година нашият клас изработва украси за базарите в училище и така помагаме на други деца.” – Жанет

„Веднъж намерихме бездомно кученце и помолих родителите ми да го вземем. Много му се радвах.” – Стоян

„Можем да даряваме храна на гладни хора.” – Захари

„Веднъж видях една жена да раздава картички, за да помогне на детенце. Александра мисля, че се казваше детенцето.” – Лаура

„Да. Тази жена навярно е продавала тези картички, за да събере пари за нуждаещото се дете.” – Елица

„В урок по плуване показах на едно дете да плува „Стреличка”. На него му беше трудно, но аз му помогнах да се научи.” – Михаил

„Аз веднъж взех едно куче, защото децата, които го бяха намерили, не го искаха.” – Доминик

Елица с голямо удоволствие изслуша историите на децата и искрено им се радваше.

За гостуването си тя беше подготвила две видеоклипчета, които искаше да пусне на децата. Преди да пусне първото клипче Елица помоли децата, докато гледат клипчето, да помислят върху следния въпрос: Може ли да се измери добрината? Колко тежи добрината? И Елица пусна клипчето. Клипчето се казва „The most generous child” (Най-щедрото дете). За да не ви го преразказвам, можете да го потърсите в интернет. Истината е, че децата много се впечатлиха от постъпката на „най-щедрото дете”.

След клипчето Елица отново попита учениците:

„Е, може ли да се измери добрината с пари?” – Елица

Децата бяха единодушни в отговора си – „Не, добрината не може да се измери с пари.”

„Добрината се мери с усмивка.” – Жанет

„По радостта на хората се мери добрината. Доброто не се мери с кантарче или с метър, а с усмивка 🙂 .” – Елица

Сред многото цветни думи на дъската, които бяха изписали третокласниците, нашият гост добави и още дума. Децата я бяха чували във втори клас, но сега Елица ги запозна в детайли с тази чуждица. Думата беше „филантроп”.

„Филантроп идва от гръцки език и се състои от 2 думи – филан и троп и буквално означава „човек, който обича доброто.” – Елица

Елица пусна и второто клипче. В него се разказва за дете, което няма храна в кутията, а е време за обяд. За да не стои в стаята, докато се хранят неговите съученици, то излиза в коридора… пие вода от чешмата… и се връща в стаята. Но когато взима кутията си, за да я прибере в раницата, усеща, че тя не е лека, както беше преди малко, а тежка. Отваря я и с изненада вижда, че в нея има разнообразна храна. Оглежда се в класната стая, но неговите съученици не го поглеждат, а си обядват от кутиите. И детето започва да хапва от храната в кутията си :).

Щом изгледаха клипчето, учениците веднага изкоментираха добрата и „невидимата” постъпка на съучениците на главния герой от клипчето.

„Когато правите добро, не трябва да се самоизтъквате. Не трябва да казвате и да популяризирате стореното добро. Повярвайте ми, то се вижда и оценява. Както са сторили съучениците.” – Елица

Ако децата бяха впечатлени от първото клипче, то те сега се развълнуваха емоционално. Жани се разплака. Толкова много я докосна постъпката на децата от клипчето. Елица я гушна!…

Като завършек на урока Елица Баракова постави домашно, пожелание, децата с помощта на родителите си да намерят, да изгледат и да препоръчат още такива видеоклипчета за дарителството. Също така им препоръча да гледат филма „Предай нататък”. Малко загатна филма и децата се „запалиха”.

„Знам, че обичате да правите добро и се чувствате страхотно от това. Искате ли заедно да направите едно добро дело за училището?” – Елица

„Даааа!” – всички в един глас.

„Знаете, че училището събира средства, пари за лаборатория. Искате ли вие, заедно, целият клас, да нарисувате един плакат, който да залепим в училището и така да популяризираме още повече бъдещата лаборатория? Така всеки, който иска да дари пари, ще може да го направи.” – Елица

Досещате се, че децата моментално се съгласиха. Елица написа на дъската номера, на който се пускат СМС-и и който трябва да фигурира на плаката.

Пиша го и аз тук, защото може сред вас, нашите последователи, някой да изяви желание да ни помогне. Данните са: 17777 DMS LAB. С децата благодарим предварително!

И изведнъж в стаята се чу: „Снимка с мама…!”. Това беше Явор – синът на Елица Баракова. Класът знае, че след всеки урок, ние запечатваме срещата на снимка. Поискано-получено :). Може да видите снимката в галерията.